— Всеки миг с дамата беше безценен — ухили се Рос. Седна в креслото пред писалището, наля си уиски и след като вдигна тост, го изпи на един дъх.
— Не мислиш ли, че е малко рано за това? — попита Джон.
— Тъй като още не съм си лягал, е по-скоро късно. — На устните на Рос се появи дяволита хлапашка усмивка. — По-точно, лягал съм, но не съм спал.
Думите му накараха Джон да се усмихне.
— Откъде знаеш, че съм се върнал?
— Снощи срещнах лорд Пеник в „Уайтс Клаб“ — обясни Рос. — Той минал оттук и видял да разтоварват каретите ти.
— Някакви вести от Джейми и Майлс?
— Не, но мисля, че са на път към вкъщи, иначе щяхме да получим някакво съобщение — отвърна Рос.
— Съгласен съм — рече Джон. — Притеснявам се за реакцията на Монтгомъри, когато узнае, че съм се оженил за сестра му.
Рос сви рамене и каза провлачено:
— Сигурен съм, че Монтгомъри ще те приеме в семейството си с отворени обятия.
— Ще му се наложи, тъй като съм баща на детето, което очаква сестра му — рече Джон и се ухили на слисаното изражение на брат си.
— Поздравления — Рос стана, за да стисне ръката на брат си. Той напълни две чаши с уиски, подаде едната на брат си и вдигна тост. — За бъдещия ми племенник или племенница.
Джон вдигна чашата и отпи една глътка.
— Е, братко, узна ли нещо във връзка с покушението срещу мен?
— Късно следобед трябва да се срещна с един от хората си. Ще те информирам, ако узная нещо.
— Какво ново по време на моето отсъствие?
— Откъде да започна? Може би от твоите клети балдъзи. Лобелия планира сватбата си, но Ханкок все още не е наясно с чувствата си към Рю.
— Наредих да съобщят на Ханкок, че ще го чакам днес следобед — каза Джон. — Обзалагам се, че още тази вечер Рю ще получи предложение за женитба.
— Никола дьо Жавел е постоянен посетител у семейство Монтгомъри — продължи Рос.
— Дьо Жавел е коварна невестулка — рече Джон. — Ами Уилям Гримсби?
— Гримсби се спотайва — отвърна Рос. — От време на време го виждам в „Уайтс“, където си шушукат с Дьо Жавел.
Джон се ухили.
— Клубът на губещите?
— Не ги подценявай — предупреди Рос. — Сигурен съм, че кроят нещо срещу теб. — В отговор на пренебрежителния жест на брат си, той продължи. — Лизет се завърна в Лондон.
Джон видимо се напрегна.
— И?
— Дадох на тази вещица петстотин фунта, за да ми позволи да надникна в свидетелството за раждане на детето — обясни Рос, — но Лизет не е посочила баща.
— Добре, това означава, че може да бъде купена — Рос го погледна озадачен. — Реших да призная Лили за своя дъщеря — обясни Джон. — Съгласието на Лизет ще улесни нещата.
— Но ти не можеш да бъдеш сигурен, че си баща на детето — рече Рос.
— Лили е моя дъщеря, независимо от това, дали аз съм я създал, или някой друг — отвърна Джон, хвърляйки на брат си унищожителен поглед.
— Проклятие. — Рос избухна в смях. — Напълно подкрепям решението ти и ще даря Лили, нали така, с подобаващата за моята племенница симпатия.
— Благодаря ти, братко. Прибирай се вкъщи и лягай да спиш. — Джон стана. — Обещах на Изабел и Лили да се разходим с карета из Хайд Парк. Изабел възнамерява да накара обществото да приеме Лили.
Рос стана и двамата с Джон се запътиха към вратата.
— Довечера ще намина пак, за да те осведомя за новините.
Джон кимна. След това двамата напуснаха работния кабинет. Вече бяха във вестибюла, когато видяха Изабел и Лили — и двете облечени за разходка — да слизат по стълбите.
— Добро утро — извика Изабел.
— Добро утро — извика, имитирайки я, Лили.
— Моите поздравления — Рос поднесе ръката на Изабел към устните си. — Току-що научих радостната новина.
Изабел грейна.
— Благодаря, господине.
Рос въпросително огледа момиченцето.
— Помниш ли ме?
Лили поклати глава.
— Аз съм твоят чичо Рос — обясни й той.
— О, толкова съм щастлива! — Лили въодушевено плесна с ръце. — Вече имам чичо.
Рос се ухили.
— Имаш дори двама чичовци.
— Трима — поправи го Изабел.
— Имаш още две лели, две баби и стотици братовчеди и братовчедки — добави Джон.
— Мили Боже, вестибюлът се препълни — възкликна Рос.
Лили се засмя и му обясни.
— Напролет ще имам братче и сестриче.
— Не, съкровище, братче или сестриче — поправи я Изабел.
— Каква е разликата? — попита Лили.
Тримата възрастни се засмяха.
— Имам още Джунипър и Добс — обясни на чичо си Лили.
— Ами аз?
За най-голямо учудване на двамата мъже Изабел и Лили обърнаха глави към стълбището, сякаш някой ги бе повикал оттам.
— Имам също и Жизел — поправи се Лили, и отново се обърна към Рос, — но вие не можете да я видите, защото тя е ангел.