Пред вратата Изабел стисна медальона с портрета на майка си, почука нерешително и влезе. Делфиния седеше в кресло пред камината и Изабел съжали, че бе забранила на Жизел да я съпроводи.
— Ела, седни — подкани я Делфиния. — Поръчах да ни донесат чай и бисквити.
„Да; някои вещици изглеждат досущ като мащехата ми“ — помисли си Изабел, докато прекосяваше салона. Тя седна в креслото до мащехата си.
— За какво искаш да говорим, Делфиния?
— И досега не мога да разбера защо винаги отказваш да ме приемеш за своя майка — рече Делфиния с предизвикващо състрадание изражение.
Изабел нито за миг не се остави да бъде водена за носа.
— Това е една от тайните на живота — отвърна тя и решително погледна мащехата си.
— Вероятно. — Делфиния й се усмихна разколебано. — Искаш ли чай или бисквити?
— Не, благодаря. Ако възнамеряваш…
— Не те повиках, за да говорим за пари — прекъсна я Делфиния, след което извърна поглед към камината. — Бих искала да обсъдим годежа ти с Никола дьо Жавел.
— Не обичам племенника ти и няма да се омъжа за него — рязко отвърна Изабел. Толкова често се бе противопоставяла на този брак, че вече започваше да се пита дали мащехата й разбира смисъла на отказа й.
Делфиния отхвърли думите й със сърдит жест.
— Всеки ще ти каже, че бракът няма нищо общо с любовта — рече тя. — След време ще започнеш да харесваш скъпия Никола също като мен.
„Не, няма“ — помисли си Изабел, но не каза нищо.
След дълго мълчание Делфиния стана и започна да кръстосва помещението, сякаш търсеше подходящи думи. Когато заговори отново, гласът й звучеше делово.
— Позволих си да поръчам да изготвят един брачен договор. Когато Никола пристигне, двамата с него ще го подпишете.
— Не, няма да подпиша — с твърд глас отвърна Изабел.
— Сега, когато Майлс е в чужбина, аз съм твой настойник — обясни Делфиния и се изправи пред креслото й. — Никола е привлекателен, галантен барон, който всяка жена би искала да има за свой съпруг.
— Всяка, но не и аз — мръщейки чело, я поправи Изабел. — Никола дьо Жавел прилича на невестулка. Достатъчно ми е само да го видя, за да получа стомашно неразположение.
Съвсем неочаквано Делфиния замахна и я зашлеви по лицето. Плесницата бе толкова силна, че за миг Изабел бе неспособна да стори каквото и да било.
Никога преди не бе удряла някого.
Докато се бореше с желанието да отвърне на плесницата на мащехата си, Изабел стана бавно, докосна пламналата си буза и прониза с поглед жената срещу себе си.
— Да ти прости Бог жестокостта — с треперещ от презрение глас просъска тя.
След това, още преди мащехата й да успее да отвърне нещо, се обърна и се запъти към вратата. На прага промърмори така, че Делфиния да я чуе: — Само глупак отблъсква ръката, която го храни. Няма да получи нито пени повече, ако ще да лази на колене пред мен — след тези думи напусна салона и се втурна по коридора към стаята си.
Как смееше да я удря! Колкото й да я притискаха, тя бе твърдо решена никога да не се омъжи за онази невестулка Никола.
След като се добра до стаята си, Изабел залости вратата след себе си. Ако искаше да разговаря с нея, на Делфиния щеше да й се наложи да вика отвън.
— Виж какво направиха — въздъхна Жизел.
Изабел се извърна и се ужаси от хаоса, който цареше в спалнята й. Сандъците с дрехите й бяха отворени, а съдържанието им бе разхвърляно навсякъде из стаята. Помещението изглеждаше така, сякаш през него бе минал ураган.
— Кой го направи? — попита Изабел.
— Лобелия и Рю взеха всичко, което може да им бъде от полза, а останалото съсипаха — отвърна Жизел и поклати неодобрително глава. — Това нямаше да се случи, ако се бе съгласила да им дадеш пари, за да подновят гардероба си.
Изабел прекоси стаята и вдигна от пода една теменуженосиня рокля. Майлс й я бе купил за коледната нощ. Сега тя бе непоправимо разкъсана.
Със сълзи на очи прегърна роклята и приседна на ръба на леглото си. Щеше да посрещне Коледа без нова рокля и което бе още по-лошо, без Майлс. Нима съдбата й бе отредила вечна самота? Защо бе изоставена от най-любимите си същества — майка й, баща й, Майлс?
— Съжалявам, дете мое — рече Жизел, която бе седнала на леглото до нея. Възрастната жена утешително галеше русата й коса. — Не мога да се меся в делата на хората, мога единствено да давам съвети.
— Няколко разкъсани рокли не значат нищо — тъжно въздъхна Изабел. — Но защо Майлс отново ме изостави?
— Когато му дойде времето, брат ти ще се върне — обясни Жизел.
Изабел погледна през булото от сълзи възрастната жена, която от времето на първата им среща край Ейвън бе нейна единствена приятелка.