Въпреки изненадата си Джон успя да запази спокойствие. Навярно щеше да успее да я убеди да подпише необходимите документи.
— Въведете я — нареди той на иконома. — Господа, бихте ли ме почакали отвън. Няма да трае дълго.
Добс напусна кабинета, последван от Рос и Матюс. Няколко мига по-късно в стаята се появи Лизет Дюпре.
Преди още да й бе попречил да го стори, бившата му любовница свали наметката си. Прилепналият, изработен от тънка вълна, костюм, по който остана Лизе, бе последен вик на лондонската мода и имаше смущаваща прилика с пеньоар. Състоящата се изключително от дантела предна част подчертаваше гърдите й.
Съвсем неотдавна Джон бе смятал Лизет за най-красивата жена, която бе виждал. Сега той я наблюдаваше с граничещо с погнуса неудоволствие.
Тъмните му очи изпитателно огледаха лицето й. Гарвановочерните коси подчертаваха блестящите й смарагденозелени очи, същите като на Лили. Въпреки това Лили и Лизет се различаваха както денят и нощта. Той се запита дали Лизет изобщо някога е била невинно дете.
— Джон, толкова съм щастлива да те видя — каза Лизет със съблазнителния си глас, докато се приближаваше, полюлявайки ханш.
— Предпочитам да се обръщаш към мен с ваша светлост — изръмжа Джон.
Хладното му държание я накара да замръзне на място, но котешката усмивка не изчезна от лицето й.
— Не ти ли харесвам вече? — попита тя.
— Ако трябва да бъда искрен, чудя се какво изобщо съм намирал в теб — отвърна той с леден глас. — Какво искаш?
— Детето си, разбира се.
— Ще го задържа.
— Не можеш да задържиш дете, което не е твое — отвърна Лизет.
— Лили е мое дете — обясни Джон. — Имам двеста свидетели, които могат да се закълнат, че ти ми доведе нашата дъщеря.
— Лили не е твоя дъщеря — настоя Лизет.
— Това няма значение — отвърна Джон. — Ще я призная.
— Лили има нужда от майка.
— Вече си има.
— Никой не може да й замени чувствата, които изпитвам към нея аз — надменно заяви Лизет.
— Не съм толкова сигурен.
— Срещу сто хиляди фунта можеш да я имаш.
— Аз вече я имам — отвърна Джон. — Няма за какво да се пазариш.
— Законът е на моя страна! — гневно извика Лизет.
— Веднага напусни — предупреди я Джон, — преди да съм изгубил търпение.
Знойната красавица му хвърли унищожителен поглед. След това се обърна и изхвръкна от кабинета, затръшвайки вратата след себе си.
Джон впери погнусен поглед във вратата. Питаше се как е могъл някога да се обвърже с подобна безсърдечна вещица. Единственото хубаво нещо, излязло от тази връзка, бе Лили.
Докато Джон разговаряше с Лизет, Изабел и Лили се забавляваха в градината. Изабел свиреше на своята флейта, а Лили танцуваше под звуците на завладяващата мелодия, която напомняше за шумоленето на падащи есенни листа.
Когато завърши танца си, Лили напълни шепите си с окапали листа, които хвърли във въздуха.
— Ура! — извика тя. След това съзря нещо в тревата, взе го и се затича към Изабел. — Какво е това? — попита момиченцето, показвайки й продълговатия зелен предмет.
— Виждаш ли клена хей там? — попита Изабел, посочвайки едно дърво. Взе предмета от ръцете на Лили. — Това са семената на клена. — Тя разчупи плода на две половини продължи: — Вътре има лепкава течност, която аз обичам да размазвам по носа си, ето така — тя поднесе отворената шишарка към носа си. Лили се засмя.
— Отвори една и на мен.
Изабел й отвори една и намаза с лепкавата течност нослето на момиченцето. Двете се засмяха.
— Можем да заобиколим къщата и да почукаме на входната врата — предложи Лили. — Когато Добс отвори, ще умре от страх.
— Добре, аз ще те чакам тук — каза Изабел. — Върви, но не се спирай и не разговаряй с непознати. Лили кимна.
Изабел проследи момиченцето с поглед, докато то не изчезна зад ъгъла на къщата.
— Тичай след нея — каза Жизел, която отново се бе появила на пейката до нея.
— Какво?
— Побързай, дете мое — настоя Жизел. — Тя е в опасност.
Изабел скочи ужасено и се втурна след Лили.
— Мамо, помощ — долетя иззад ъгъла гласчето на Лили.
Изабел се втурна покрай къщата към Парк Лейн и видя Лизет Дюпре да натиква съпротивляващото се момиченце в една карета.
— Помощ! Тя отвлича дъщеря ми! — извика Изабел, втурвайки се към улицата.
Твърде късно! Когато достигна каретата, тя вече се вливаше в потока от коли, и младата жена трябваше да се отдръпне назад, за да не бъде прегазена.
На стълбището пред входната врата се появи Джон, следван от брат си и адвоката си.
— Лизет отвлече Лили! — извика Изабел, кършейки ръце.
— Матюс, погрижете се за жена ми — нареди Джон и понечи да хукне след каретата на Лизет, но Рос го задържа.