— Пусни ме — изрева Джон, опитвайки да се освободи. Рос обаче го задържа, докато каретата не се изгуби от погледите им.
— Какво, по дяволите, правиш? — попита Джон. Мускулите на лицето му нервно играеха. — Тази вещица отвлече дъщеря ми.
— Щеше да тичаш след каретата чак до дома на Лизет? — попита Рос. — След това стотици свидетели биха се заклели пред съда, че си побъркан и не можеш да се грижиш за Лили.
Изабел не откъсваше поглед от мъжа си. Макар да искаше час по-скоро да си върне Лили, тя въздъхна с облекчение, когато Джон кимна на брат си. Безпокоеше се, че в това състояние той може да извърши някоя необмислена постъпка. Да удари Лизет… или дори нещо още по-лошо. Но какво би постигнал с това?
— Добре ли си? — попита Джон и я прегърна.
— Нищо ми няма — увери го Изабел.
Четиримата влязоха в къщата, обсъждайки по-нататъшните си действия.
— Трябва да върнем дъщеря ви със законни средства — обясни Матюс.
— Проклятие, не ме интересува законът — парира Джон.
— Ще платим на тази вещица каквото иска и с това ще се свърши.
— Когато свърши парите, Лизет ще поиска още — възрази Рос.
— Двеста души бяха свидетели как Лизет изостави детето — рече Матюс. — Ще информираме властите, ще представим фактите и ще поискаме право на настойничество. Почти е сигурно, че още тази вечер дъщеря ви ще си бъде вкъщи. След това ще се спазаря с Лизет за родителските права.
Джон кимна и се обърна към Изабел.
— Веднага щом си върнем Лили, се връщаме в Стратфорд — каза той и я целуна по челото.
Хапейки долната си устна, Изабел проследи с поглед тримата мъже, които напуснаха къщата. След това, без да обръща внимание на Добс и Джунипър, тя се втурна нагоре по стълбите и потърси спасение в стаята си.
През главата й минаваха ужасяващи мисли. Ами ако властите бяха претрупани с работа? Ако получеха право само на временно настойничество? Или ако Лили не се върнеше до вечерта?
„Когато ти потрябвам, ще се появя на мига…“
— Жизел — рече Изабел. — Тук ли си?
Гробна тишина.
— Жизел — отчаяно извика младата жена. — Жизел, имам нужда от теб!
18
— Тихо, дете мое. Ще събудиш и мъртвите.
Изабел се огледа и видя възрастната жена да седи на любимото си място пред камината. Тя се спусна към нея и коленичи на пода до креслото.
— Лизет отвлече Лили — отчаяно обясни Изабел, докато галеше сбръчканата ръка на възрастната жена. — Джон ще се опита да получи временно право на настойничество, но аз не мога да чакам повече. Какво ще стане, ако властите не удовлетворят молбата му? Лили ще си помисли, че и ние сме я изоставили. Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се — отвърна Жизел и потупа дланта й. След това се загледа в опушената камина.
Изабел мълчаливо наблюдаваше своя ангел хранител и с всяка изминала секунда ставаше все по-нервна. Ако Джон бе последвал Лизет, Лили вече щеше да си е вкъщи. А ако тя не бе позволила на детето да излезе само. Ами ако Жизел не успееше да измисли нищо?
— Толкова малко ли ми вярваш? — попита Жизел, поглеждайки я накриво.
Изабел се изчерви.
— Прости ми.
— Прощавам ти — сините очи на Жизел заблестяха дяволито и тя добави: — Имам план.
— Знаех си, че ще измислиш нещо — лицето на Изабел грейна. — Какво ще правим?
— Незабавно иди на Гросвенър Скуеър — обясни Жизел.
— На Гросвенър Скуеър? — учудено повтори Изабел.
Жизел кимна.
— Не можеш да се изправиш сама срещу Лизет Дюпре. Херцогинята и сестра й ще те съпроводят.
— Херцогинята е възрастна жена — възкликна Изабел. — С какво може да ми помогне тя?
— Не бива да подценяваш възрастните хора — упрекна я нейният ангел хранител. — Зрелостта и опитът далеч превъзхождат младостта.
— Нямам право да забърквам херцогинята в тази работа — решително поклати глава Изабел.
— Вече съм казвала, че вие, смъртните, сте неразумно стадо — просъска Жизел с непривично за един ангел раздразнение. — Вие се жалвате, молите небесата за подкрепа, но никога не се вслушвате в думите ни.
Изабел бе решена да не въвлича никого в тази работа, която обещаваше да се превърне в нечуван скандал.
— Съжалявам, но не мога…
— Херцогинята притежава богат опит и знае безброй трикове — прекъсна я Жизел. — Довери ми се, дете мое. Ще останеш изненадана от изобретателността й.
— Какво знаеш за херцогинята? — Изабел присви теменуженосините си очи.
Жизел я дари с многозначителна усмивка.
— Да не би да възнамеряваш да стоиш тук цяла вечер и да бездействаш? — попита тя. — Или искаш да освободиш дъщеря си?