— За какъв план става дума? — попита Изабел.
— Вече е крайно време да получим онова, което искаме — отвърна Делфиния.
Изабел присви очи.
— И какво е то?
— Аз искам отмъщение за смъртта на сестра си — обади се Уилям Гримсби. — А те двамата — наследството на Монтгомъри.
— Не ставайте глупав — възкликна Изабел. — Сестра ви е починала при помятане.
— Сен-Жермен уби Ленор — настоя Гримсби с треперещ от омраза глас.
Когато го погледна, Изабел разбра, че граф Рипън не бе вече господар на разума си. Дългогодишната омраза бе отровила душата му.
— Ами вие, какво си въобразявате? — попита мащехата си Изабел. — Майлс е жив, а ако с Джон се случи нещо, братята му ще наследят всичко, което е притежавал.
— Детето, което носиш в утробата си, ще наследи богатствата на Сен-Жермен — обясни й Никола дьо Жавел. А що се отнася до брат ти, той няма да се завърне жив в Лондон.
От ужас стомахът на Изабел се сви на топка. Тя се отпусна в креслото, но с пределно усилие на волята успя да остане в съзнание. Решението й да потърси спасение в Монтгомъри Хаус се бе оказало съдбовна грешка. Как бе могла да прояви подобна глупост и да подмами съпруга си в тази клопка? Никога нямаше да си прости, ако с него се случеше нещо.
Докато Изабел се проклинаше за глупостта си, Джон стоеше заедно с Рос и Матюс във вестибюла в дома на Лизет Дюпре.
— Алис, повикайте господарката си — нареди Джон. — Трябва да обсъдя с нея нещо изключително важно.
— Тук съм — долетя един глас от върха на стълбището. — Аз също трябва да обсъдя нещо важно с теб.
Тримата мъже се обърнаха и проследиха с поглед слизащата по стълбите Лизет Дюпре. Когато чернокосата красавица се приближи, Джон забеляза гневните искри в смарагденозелените очи на бившата си любовница.
Той размаха някакъв лист хартия.
— Имам документ, който ме обявява за временен настойник на Лили — каза Джон. — Нека Алис доведе детето.
— Закъснял си — отвърна Лизет за негова най-голяма изненада.
— Какво значи това? — попита Джон и внезапно усети да го обзема ужас. Ако с Лили се бе случило нещо…
— Жена ти, майка ти и леля ти отвлякоха дъщеря ми с оръжие — отвърна Лизет за ужас на тримата мъже. — Възнамерявам да повдигна обвинение и да се погрижа за тяхното задържане.
„Проклет боклук“ — помисли си Джон гневно. Той се обърна към икономката.
— Алис, оставете ни сами.
Този път жената не погледна господарката си за позволение, а побърза да изчезне.
— Готов съм да преговаряме — отново се обърна към Лизет Джон.
— Освен дъщеря ми ти нямаш нищо, което бих искала да имам — отвърна тя.
— О, имам, и още как — възрази Джон с ледена усмивка. — Колко ще ми струва да престанеш да тормозиш семейството ми?
— Сто хиляди фунта.
— Това е истински обир — възкликна Рос.
— Казах ти цената си — рече Лизет. — Ти решаваш дали ще я приемеш, или не.
— Съставете документ с необходимите клаузи — нареди на адвоката си Джон. — Ще го подпишем на място.
— За всеки — добави Лизет.
Джон я прониза с поглед.
— За всеки от похитителите на дъщеря ми — обясни тя.
Джон усети мускулите на лицето му да играят, но бившата му любовница го държеше в ръцете си и добре знаеше това.
Кимна.
— Колко искаш за това, да ми оставиш Лили и никога повече да не се мяркаш пред очите й?
— Лили е единственото ми дете — рече Лизет с дяволита усмивка.
— Колко? — повиши глас.
— Двеста хиляди фунта.
Джон замръзна. След един безкрайно дълъг миг той погледна адвоката си и кимна.
Докато Матюс изготвяше документа и полицата, във вестибюла се възцари гробовна тишина. След като Лизет бе сложила подписа си под споразумението, Джон стори същото и й подаде полицата.
Тримата мъже бяха вече на стълбите, когато чуха гласа на Лизет.
— Удоволствие е да се сключват сделки с вас, ваша светлост.
— Инвестирайте парите си добре, Лизет — подхвърли през рамо Джон. — От мен няма да получите нито пени повече.
19
Мили Боже, глупостта на Изабел му бе струвала петстотин хиляди фунта.
Нямаше нищо против да плати двеста хиляди на Лизет, за да изчезне от живота на Лили, но тристате хиляди, които трябваше да избавят дамите от семейството му от арест и свързания с него скандал, бяха напълно излишни. Ако Изабел бе стояла настрана, вместо да тича при майка му…
Като начало Джон възнамеряваше да й даде един добър урок. А след това? Щеше да ореже месечната й издръжка дотогава, докато тя не изплатеше тристате хиляди фунта, за което навярно щяха да й бъдат необходими следващите четиридесет години.