„Жизел, помогни ми — мислено се молеше Изабел. — Обеща да ми се притечеш на помощ, когато имам нужда от теб.“
— Губиш си времето — прошепна Изабел, когато Дьо Жавел отново мина покрай нея. — Мъжът ми не ме обича толкова, че да дойде да ме търси.
— Тя казва, че…
— За Бога, Ники, лъже — прекъсна го Делфиния. След това се обърна към Изабел. — Лъжите няма да ти помогнат. Виждала съм как Сен-Жермен те поглъща с поглед. Той ще се появи всеки момент.
Изабел не отвърна нищо. Възможно ли бе мащехата й да е права? Обичаше ли я Джон? Нито с една дума не й бе да разбере, че изпитва някакви чувства към нея. Неочаквано вратата на салона се отвори и накара четиримата да извърнат глави. Джон стоеше наперен в рамката, а очите му пръскаха гневни искри.
— Доведи Лили — нареди той и влезе в салона. — Отиваме си вкъщи.
Преди някой да успее да й попречи, Изабел стана и се хвърли в обятията му.
— Не биваше да идваш.
Двамата чуха изщракването и след миг видяха насочен към тях пистолет на Гримсби.
— Да не си полудял — удивено възкликна Джон. — Махни оръжието, преди да си убил някого.
— Точно така, ваша светлост — рече Гримсби, чиито очи свестяха зловещо. — За нещастие ти си онзи, който ще бъде убит.
— Ще вкара всички ни в затвора — проплака Дьо Жавел, обръщайки се към леля си.
— Уилям, Ники е прав — рече Делфиния. — Ако го застреляш в къщата ми, всички ще отидем на бесилото.
— Не ме интересува — отвърна Гримсби. — Веднъж да…
— Но мен ме интересува — прекъсна го Делфиния. Няма да позволя в дома ми да бъде извършено убийство.
— Уилям, защо желаеш смъртта ми? — попита Джон, пронизвайки с поглед бившия си шурей.
— Ти уби Ленор!
— Никога не съм…
— Сестра ми умря при помятане, а детето беше твое! — извика Гримсби. — Ти си виновен за преждевременната й смърт.
Изабел забеляза изпълнения с болка поглед на съпруга си, който дълбоко я трогна.
След един безкрайно дълъг миг, в който той сякаш се бореше със себе си, Джон прошепна с дрезгав глас:
— Ленор получи кръвоизлив, защото се опита да направи аборт.
— Не ти вярвам! — изрева Гримсби. — Ленор не би направила това, освен ако ти не си я принудил.
— Детето не беше от мен — отвърна Джон с треперещ от болка глас.
Присъстващите в салона го погледнаха ужасени.
— Лъжите няма да ти помогнат — Гримсби насочи пистолета си към него.
Делфиния протегна ръка и докосна рамото на графа.
— Предупреждавам те. Не си мисли, че ще ти позволя да го застреляш в салона ми.
Подът сякаш се изплъзна изпод нозете на Изабел. Тя простена. Сърцето й се късаше да гледа съпруга си така. Той с години беше таил в себе си тази тайна, за да спести на другите срама и позора.
— Ти ли се опита да ме прегазиш с каретата? — попита Джон.
— Да, разбира се — арогантно отвърна Гримсби. — Аз платих и на Лизет да направи онази сцена на сватбата ви.
— И стреля по нас с Изабел в деня на годежа ни?
Гримсби кимна.
— Защо правите това? — извика Изабел и се обърна към мащехата си, поставяйки ръка на корема си, сякаш се опитваше да предпази бебето си.
— Скъпа Изабел, ти няма от какво да се боиш — обясни й Делфиния. — Ще доживееш до дълбоки старини. За съжаление бъдещото ти жилище ще бъде някоя лудница, но какво да се прави.
Изабел гледаше мащехата си недоумяващо.
— Не разбирам.
— Искаш ли да се изразя по-ясно? — просъска Делфиния.
— Щом отстраним херцога, ще се омъжиш за Ники, и тогава, освен състоянието на рода Монтгомъри ще управляваме и това на Сен-Жерменови.
— Ако съпругът ми умре, ще ми бъде необходимо позволението на Майлс, за да се омъжа — напомни на мащехата си Изабел.
— На последния си рожден ден ти навърши пълнолетие — отвърна Делфиния. — Не е необходимо да искаш позволение от когото и да било.
Изабел усети да я изоставят и последните сили. Трябваше да има някакъв начин този пъклен план да бъде осуетен.
— Освен това Майлс няма да има възможност да възрази — добави Дьо Жавел. Лицето му на невестулка се разтегли в гримаса. — Погрижихме се за един нещастен случай още преди пристигането му в Лондон.
— Всички ще узнаят какво сте сторили — заплаши Изабел.
— Ако го направиш, малката Лили Дюпре ще умре — отвърна Делфиния.
— Бог да се смили над черните ви души — възкликна Изабел. След това извика за най-голяма изненада на всички присъстващи: — Жизел! Къде, по дяволите, се бавиш?
За нещастие никой ангел хранител не се притече на помощ.
— Не ви ли казах, че е луда — обърна се към Гримсби Делфиния.