— Откри ли още нещо, което да ни е от полза? — попита тя. Джамила се заслуша, после ми повтори това, което чу по телефона. Част от него вече ни беше известна.
— Двама мъже са нападнали жената, с която ще се срещнем. Тя е успяла да им избяга. Късметлийка, истинска късметлийка. Изпохапали я жестоко. По гърдите, врата, стомаха, лицето. Според нея били към четирийсет и пет годишни. Нападението е станало преди повече от година, Алекс. Тогава е било голяма новина за таблоидите.
Не казах нищо, просто я слушах и попивах всяка подробност. Този случай бе толкова странен. Не бях виждал нищо подобно.
— Канели са се да я обесят на едно дърво. Не се споменава за тигър в статиите, които Тим е успял да изрови. Един детектив от Ел Ей ще ни чака в местния участък. Сигурна съм, че ще научим повече подробности от него. Той е водел разследването по случая. — Тя ме погледна. Знаеше още нещо, нещо важно. — Чуй най-същественото, Алекс. Според моя източник жената е убедена, че са я нападнали вампири.
21.
Срещнахме се с Глория дос Сантос в участъка в Брентууд. Той представляваше едноетажна бетонна постройка, почти толкова невзрачна, колкото някоя поща. Детектив Питър Ким се присъедини към нас в малката стая за разпити, която бе около метър и осемдесет на метър и половина, със звукоизолирани стени. Ким беше слаб, висок към метър и осемдесет, още нямаше трийсет. Беше елегантно облечен и ми заприлича повече на влиятелен бизнесмен от Лос Анджелис, отколкото на полицай.
Глория дос Сантос очевидно познаваше Ким и двамата сякаш не се харесваха особено. Тя го наричаше „детектив Фърман“ и използва това обръщение безброй пъти, докато накрая Ким не я заплаши, че ако не спре, ще я арестува.
Дос Сантос носеше къса черна рокля, високи черни ботуши и кожени маншети. Имаше десетина обици на различни места по тялото. Къдравата й черна коса бе вдигната високо, но отделни кичури се спускаха до раменете. Тя бе не повече от метър и петдесет и пет висока, с намусено лице. Имаше гъст слой спирала на миглите и лилави сенки на клепачите. Изглеждаше в добра физическа форма — като всички други жертви досега.
Изгледа втренчено Ким, после мен и накрая Джамила Хюз. Поклати глава и подсмръкна. Не ни хареса, в което нямаше нищо лошо, защото аз също не я харесах.
Тя се ухили.
— Може ли да запаля в тази миша дупка? Все едно ще пуша, така че ако вие възразявате, ще отида да си пуша вкъщи.
— Добре, пуши — каза Ким. — Но няма да си тръгнеш при никакви обстоятелства, разбра ли? — Той извади едно пакетче слънчогледови семки и започна да ги яде. Самият Ким също бе доста странна птица.
Дос Сантос си запали цигара „Камъл“ и издуха дима право в лицето на Ким.
— Детектив Фърман знае всичко, което зная и аз. Защо не го накарате той да ви го разкаже? Той е гений, ако не знаете. Само го попитайте. Завършил е с най-висок успех Университета на Лос Анджелис.
— Има няколко неща, които не са ни ясни — казах й аз. — Затова дойдохме специално от Сан Франциско да се срещнем с вас. Всъщност аз самият дойдох от Вашингтон.
— Бил си толкова път напразно — каза тя. Глория дос Сантос бе изключително устата. Разтри с длан лицето си няколко пъти, сякаш се опитваше да се събуди.
— Очевидно си яко надрусана — намеси се Джамила. — Това не ни интересува. Отпусни се, момиче. Тези мъже, които са те нападнали, са те наранили много.
Дос Сантос изсумтя.
— Много? Те ми счупиха две ребра, счупиха ми ръката. Ритаха ме и ме събаряха на земята. За щастие ме събориха на шибания хълм и аз почнах да се търкалям надолу. Станах и си плюх на петите.
— Според първоначалния доклад не си видяла добре нито един от двамата. После си заявила, че били към четирийсет годишни или повече.
Тя сви рамене.
— Не знам. Всичко ми беше като в мъгла. С такова впечатление съм останала. По-рано онази вечер ходих в клуб „Фанг“. Това е единственото място, където можеш да видиш истински вампири и да останеш жив. Или поне тъй разправят. По онова време ходех по много готически клубове — „Стигмата“, „Коувън Търтийн“, „Вампирикус“ в Лонг Бийч. Работех в „Некромейн“. Какво е „Некромейн“? — попита тя, сякаш ние несъмнено щяхме да зададем този въпрос. — „Некромейн“ е бутик за хора, които наистина си падат по мъртъвците. Там можеш да си купиш истински човешки черепи. Пръсти. Цял човешки скелет, ако си падаш по такива.