Не трябваше да забравям и любимата тема на Нана: трябваше да си намеря някоя добра жена и отново да се задомя, трябваше да си намеря жена, която да обичам.
Не е като да не опитвах. Съпругата ми Мария бе убита при случайна стрелба на улицата във Вашингтон и убиецът й така и не бе открит. Това се случи, когато Деймън и Джени бяха съвсем малки и аз май така и не го превъзмогнах напълно. Дори и сега, ако дадях воля на чувствата си, можех да рухна напълно от мислите за Мария и случилото се с нея и колко безсмислено бе то. Каква ужасна загуба, оставила Деймън и Джени без майка.
Наистина опитвах да открия отново любовта, но може би не ми беше писано да имам такъв късмет два пъти в живота си. Първо беше Джеси Фланагън, но с нея не можеше да се получи по-лошо. После и Кристин Джонсън, майката на малкия Алекс. Тя бе учителка и сега живееше тук, на Западното крайбрежие. Справяше се добре, Сиатъл й харесваше и тя си бе „намерила някого“. Все още изпитвах много объркани чувства по отношение на Кристин. Тя бе пострадала заради мен. Вината бе моя, не нейна. Беше ми дала да разбера, че не може да живее с детектив от полицията. По-късно, не много отдавна, бях започнал да се влюбвам в една агентка от ФБР на име Бетси Кавалиър. Сега Бетси бе мъртва. Убийството все още бе неразкрито. Страхувах се дори да изляза да пийна нещо с Джамила Хюз. Миналото започваше да ме преследва.
— Какъв детектив — измърморих аз, когато забелязах табелата с надпис Фресно. Бях дошъл тук да се видя с един човек във връзка с едни зъби. По-точно вампирски зъби.
29.
„ТАТУИРОВКИ, ЗЪБИ И НОКТИ“ се намираше в покрайнините на един средно заможен търговски район в центъра на Фресно. Беше порутен магазин, на витрината на който се мъдреше стар зъболекарски стол. На стола седеше момиче на не повече от четиринайсет-петнайсет години. Беше извила кокалестия си пъпчив врат към скута си и примигваше при всяко убождане от иглата.
На висока табуретка до нея седеше млад мъж с ярка синьо-жълта кърпа, вързана на главата. Той й правеше татуировка. Пресегна се за едно шишенце. Подредените шишенца с мастило за татуиране до него ми напомниха за художествената сергия на някой училищен панаир.
Следващите няколко минути наблюдавах процеса на татуирането откъм улицата. Не можех да не се замисля за ролята на физическата болка при татуирането, но и при извършените досега убийства.
Познавах по същество процеса на татуиране и наблюдавах как майсторът на татуировките нагласи подвижната лампа над основата на врата на момичето. Той използваше два апарата, задвижвани с крак — един за очертаване и един за запълване и оцветяване. На кръгла поставка между двата апарата имаше четиринайсет различни игли. Колкото повече игли, толкова по-лъскаво и впечатляващо.
Един късо подстриган мъж на средна възраст вървеше по улицата и спря пред витрината за миг, колкото да измърмори: „Шантава работа, а и вие не сте стока, щом стоите да гледате“.
Напоследък всички мърморят и критикуват. Най-после влязох и видях какво представлява татуировката, която правеха в момента — малък келтски символ в зелено и златисто. Попитах дали имат вампирски зъби и нокти и мъжът ми посочи с глава, по-скоро с брадичка, един коридор вляво. Не произнесе нито дума.
Минах покрай мострите: обици за език и пъп, включително и светещи в тъмното, масивни халки, слънчеви очила, лули, разни джунджурии с мъниста, плакати.
Става по-топло, помислих си, като влязох в коридора, и в следващия момент се озовах лице в лице с човека, когото търсех.
Той ме очакваше и заговори веднага щом влязох в малката му стаичка.
— Най-после пристигнахте, страннико. Знаете ли, че когато отидете в най-интересните и опасни вампирски клубове, тези в Ел Ей, Ню Йорк, Ню Орлиънс, Хюстън, навсякъде има вампирски зъби. Това е зрелище, и то какво! Готически, средновековни, викториански, робски одежди — има от всичко. Аз бях един от първите, които започнаха да изработват вампирски зъби по поръчка. Отначало работех в Лагуна Бийч, после се преместих на север. И сега съм тук, във Фресно.