Докато говореше, забелязах зъбите му, удължените му резци. Тези зъби изглеждаха така, сякаш могат да нанесат тежки поражения.
Казваше се Джон Барейро и беше нисък, болезнено слаб и облечен в черно, почти като Питър Уестън. Това бе навярно най-зловещият на вид човек, когото бях срещал.
— Знаете защо съм тук — заради убийствата в парка „Голдън Гейт“ — казах на майстора на вампирски зъби.
Той кимна и се усмихна зловещо.
— Знам защо сте тук, страннико. Питър Уестън ви е изпратил. Питър е много убедителен, нали? Последвайте ме. — Той ме отведе в малка претъпкана стаичка в дъното на магазина. Стените бяха тъмносини, лампите — аленочервени.
Барейро кипеше от нервна енергия и не спираше да се движи, докато говореше.
— Има един фантастичен вампирски клуб в Лос Анджелис. Обичат да казват, че това е единственото място, където можеш да видиш истински вампири и да останеш жив след срещата с тях. В петък и събота вечер там се събират по четиристотин-петстотин души. Може би петдесет от тях са истински вампири. Но почти всички носят вампирски зъби, дори и имитаторите.
— Вашите зъби истински ли са? — попитах го.
— Дайте да ви ухапя леко и ще видите — засмя се той. — Отговорът на вашия въпрос е да. Резците ми бяха облечени и после заострени. Хапя. Пия кръв. Аз съм от истинските злодеи, детектив Крос.
Кимнах, не се съмнявах в това ни най-малко. Той изглеждаше и се държеше точно като такъв.
— Ако направя една проста отливка на кучешките ви зъби, мога да ви изработя чифт вампирски зъби, които да ви пасват идеално. Те наистина ще ви отличават от останалите детективи. Ще ви направят неповторим.
Усмихнах се на остроумието му, но го оставих да говори.
— Правя по неколкостотин чифта вампирски зъби всяка година. Горни и долни. Понякога и двойни. От време на време правя по някой чифт от злато или сребро. Мисля, че ще изглеждате страхотно със сребърни удължени кучешки зъби.
— Четохте ли за другите убийства из Калифорния? — попитах го.
— Чух за тях, да. Разбира се. От приятели и познати като Питър Уестън. Някои вампири са развълнувани от станалото. Мислят, че това е знак за настъпването на нова епоха, може би ще се появи нов Господар.
Прекъснах го. Внезапно ме побиха тръпки. Заради нещо, което бе казал току-що.
— Вампирите имат ли си лидер?
Барейро присви очи.
— Не. Разбира се, че не. Но и да имаше такъв, нямаше да искам да говоря с вас за него.
— Значи има Господар.
Той ме изгледа и отново се раздвижи.
— Можете ли да изработите тигрови зъби — за да ги носи някой човек? — попитах го.
— Мога. И съм го правил.
Неочаквано, той се хвърли към мен с изненадваща скорост. Сграбчи ме за косата с едната си ръка и за ухото с другата. Аз съм метър и осемдесет и осем и много по-тежък от него. Но не бях готов за това. Въпреки че беше дребен, той бе много бърз и силен. Отворената му уста се бе насочила към гърлото ми, но после рязко спря.
— Никога не ни подценявайте, детектив Крос — просъска Джон Барейро и ме пусна. — Какво сега, сигурен ли сте, че не искате вампирски зъби? Безплатно. Може би в името на собствената ви сигурност.
30.
Уилям караше прашния бял микробус през пустинята Мохаве почти със сто и шейсет километра в час. Беше надул докрай диска на Еминем. Караше бясно по шосе 15 към Вегас, следващата спирка от турнето им.
Микробусът бе много добра идея. Беше истинска малка линейка за даряване на кръв с всички необходими стикери с червени кръстове. Двамата с Майкъл всъщност имаха удостоверение, че могат да вземат кръв от всеки, който пожелае да я дари.
— Намира се след още няколко километра — каза Уилям на брат си, който беше провесил единия си бос крак през отворения прозорец.
— Кое се намира там? Плячката надявам се. Вече съм отегчен до смърт. Трябва да се нахраня. Жаден съм. Не виждам нищо в далечината — занарежда Майкъл като разглезен тийнейджър, какъвто всъщност беше. — Стига си ме баламосвал. Не виждам нищо пред нас.
— Скоро ще видиш — каза Уилям загадъчно. — И като го видиш, ще излезеш от вцепенението си. Обещавам ти.
След няколко минути колата спря пред един център за любителски скокове с парашут. Майкъл седна по-изправено на седалката си, извика шумно и забарабани по таблото с длани. Такова дете беше.
— Копнея да усетя скоростта — извика Майкъл с най-добрата си имитация на младия Том Круз.