Бързо заеха отново вертикална позиция и се задържаха така. Почти през цялото време, докато се носеха надолу.
Още не бяха издърпали въженцата, за да отворят парашутите си. Това бе най-силната тръпка: възможността да умреш внезапно.
Вятърът блъскаше и теглеше телата им с невероятна сила.
Чуваха само звука на вятъра.
Това бе екстаз.
Още не бяха отворили парашутите си. Колко още можеха да чакат? Колко още?
Единственото, което пречеше на изживяването да е съвършено, бе липсата на болка. Болката правеше преживяването още по-хубаво. Болката бе тайната на удоволствието, която само малцина разбираха. Но те двамата с Майкъл бяха сред избраните.
Накрая издърпаха въженцата на парашутите. Не можеха да чакат нито секунда повече. Парашутите се отвориха и рязко дръпнаха телата им нагоре. Земята се приближаваше с бясна скорост.
Приземиха се и се претърколиха точно навреме, за да видят как малкият самолет се разбива и избухва в пламъци на километър-два от тях в пустинята.
— Никакви следи — каза Уилям доволно. Очите му бяха замъглени от възбуда и удоволствие. — Това бе страхотно забавление.
31.
Аленият прилив. Така Уилям наричаше убийствения им тур. Двамата с Майкъл се бяха отприщили и нищо не можеше да ги спре, докато не дойдеше краят на мисията им. Нищо — нито дъжд, нито сняг, нито ФБР.
Микробусът линейки се движеше бавно по Фремънт стрийт, старата главна улица на Лас Вегас. Колата се губеше напълно в ярките неонови светлини. Така бяха невидими. Като много други млади мъже, и Уилям и Майкъл се чувстваха неуязвими. Никога нямаше да ги заловят, да ги спрат.
Убийците оглеждаха всичко — смешните фонтани пред почти всяко казино и хотел, сватбения параклис, от високоговорителите пред който се носеше „Обичай ме нежно“, ярко оцветените туристически автобуси, като този, който се движеше точно пред тях и бе с рекламен надпис на Обединения съюз на производителите на покривни изделия.
— Това е истински вампирски град — заяви Уилям. — Усещам енергията. Дори тези жалки червеи по улицата сигурно се чувстват живи, когато са тук. Тук е фантастично — толкова театрално, лъскаво, свръхдраматично. Не си ли вече влюбен в този град?
Майкъл изръкопляска с големите си ръце.
— Чувствам се в рая. Тук можем да бъдем по-претенциозни в избора си.
— Такъв е планът ни — съгласи се Уилям. — Да бъдем много претенциозни.
В полунощ подкараха колата по новата главна улица, булевард „Лас Вегас“. Спряха пред „Мираж“, където на огромен билборд над шумната улица се рекламираше Магическото шоу на Даниъл и Чарлз.
— Дали това е добра идея? — попита Майкъл, когато приближиха касата в хотела. Уилям не му обърна внимание и взе двата резервирани билета за магическото шоу. И двамата бяха облечени в черни кожени дрехи и черни ботуши. И без това в Лас Вегас никой не обръщаше внимание как си облечен. Шоуто тъкмо започваше, когато двамата заеха местата си близо до сцената.
Всичко в театъра бе зрелищно и впечатляващо. Огромна сцена, покрита с черно кадифе. В дъното на сцената имаше десетметрова метална конструкция, покрита с екран, върху който се прожектираха бързо менящи се образи. Пет-шест техници настройваха прожекторите. Осветлението подчертаваше грандиозното пространство, ако не друго.
Уилям си запали пура от свещта на масата им.
— Време е за шоу, братле. Помни какво каза — тук можем да бъдем претенциозни. Не го забравяй.
Зрелищната поява на илюзионистите бе не по-малко впечатляваща за окото. Даниъл и Чарлз буквално влетяха на сцената по наклонени греди, дълги двайсетина метра.
После илюзионистите изчезнаха и втрещената публика избухна в аплодисменти.
Уилям и Майкъл също аплодираха. Самата скорост, с която работеха хидравличните механизми, впечатляваше Уилям.
Даниъл и Чарлз отново се появиха. Изведоха два малки слона, бял жребец и великолепен бенгалски тигър на сцената.
— Това съм аз — прошепна Уилям в ухото на Майкъл. — Аз съм онази красива котка. И съм точно до Даниъл. Той трябва да внимава.
По уредбата пуснаха „Стълба към небето“ на „Лед Цепелин“ с компютризиран съраунд звук. Озвучаването бе не по-малко крещящо от декорите. Силна вентилационна система прогони мириса на животинска урина и изпражнения. Разнесе се средно приятен мирис на бадеми и ванилия.
Междувременно на сцената двамата илюзионисти спореха за нещо.