Уилям се наведе към красивата млада двойка, която току-що се бе настанила на масичката вляво от него. И мъжът, и жената бяха към двайсет и пет годишни. Той веднага ги разпозна от едно популярно телевизионно шоу. Не можеше да реши кой от двамата изглежда по-привлекателен. И двамата бяха толкова уверени, толкова самодоволни. Той знаеше, че се казват Андрю Котън и Дара Грей. В свободното си време четеше таблоидите.
— Не е ли удивително? — попита ги. — Обожавам магиите. Толкова е лудо и забавно. Направо фантастично.
Жената погледна за миг към него. Дара Грей се канеше да го постави на мястото, когато срещна погледа на Уилям. Просто така — той я завладя. Чак тогава Уилям си направи труда да я огледа напълно: електриковосиня тясна рокля с презрамки, скъп колан и обувки с лъскави камъчета, бродирана чанта „Фенди“. Хубаво, много хубаво. Искаше да се нахрани с нея.
Щеше да бъде толкова хубаво, толкова вкусно.
А сега щеше да съблазни и приятеля й. Андрю, милият, сладък Андрю.
После щяха да се веселят до зори.
32.
Двамата илюзионисти продължиха да се дразнят безмилостно един друг на сцената. Очите на Уилям се върнаха на ярките светлини и оглушителната кавга. Той се усмихна, не се сдържа. И илюзионистите бяха част от тази вечер, всъщност много голяма част. Изключително важна.
Даниъл и Чарлз бяха към четирийсет годишни. Бяха красиви, по един грубоват начин, уверени, особено в очите на шарената тълпа туристи.
Даниъл говореше на публиката сякаш е адвокат, който се обръща към съдебните заседатели на процес. Размаха един дълъг полиран меч, за да подчертае думите си.
— Ние сме илюзионисти. Може би най-добрите в света в момента. Изпълнявали сме представлението си на „Мадисън Скуеър“ и „Уинтър Гардън“ в Ню Йорк, в Двореца на магиите и „Паладиум“ в Лондон, в „Крейзи Хорс“ в Париж. Познават ни във Франкфурт, Сидни, Мелбърн, Москва, Токио.
Чарлз изглеждаше отегчен от хвалебствената реч на партньора си. Той седна на ръба на сцената и се прозя така, че му се видяха сливиците.
— Те не се интересуват от историята на живота ти, Даниъл — каза накрая Чарлз. — Повечето от тези дръвници не биха различили Худини от Зигфрид и Рой. Направи някой евтин фокус, затова са дошли тук. Фокусите са за децата, а всички тук са деца! Направи фокус! Направи един евтин, прост фокус!
Изведнъж Даниъл насочи върха на меча към партньора си. Размаха го заплашително.
— Предупреждавам те, мълчи си, глупако!
Уилям погледна двойката, която седеше до него.
— Тази част е много добра — прошепна той, — даже и да не ви се вярва.
Той срещна за миг погледа на мъжа, но онзи веднага погледна настрани. Твърде късно. Успя да пипне и него. Мъжът вече искаше да свали панталона му. Кой би го винил? Боже, как искаше да се нахрани. Още тук, още сега.
На сцената Даниъл започна да крещи на Чарлз.
— Писна ми от твоите високопарни превземки, партньоре! Писна ми от теб! Напълно!
— Много лошо. — Уилям изрече безмълвно следващите няколко думи на Чарлз. — Защото едва започвам да те тормозя. Също и тях. Дръвниците!
Двамата актьори, които седяха до него, се засмяха на точната рецитация на Уилям. Беше ги очаровал напълно. Сега мъжът едва успяваше да откъсне поглед от него. Бедният Андрю.
Изведнъж горе на сцената Даниъл се втурна към Чарлз. Писъкът на Чарлз бе пронизителен и истински. От гърдите му изригна кръв и се разплиска и опръска навсякъде. Изплашената публика ахна и залата стихна.
Уилям и Майкъл се закикотиха, не можеха да спрат. Също и двойката до тях. Другите им викнаха да мълчат.
Даниъл повлече тялото на Чарлз през сцената, като старателно подчертаваше колко е тежък Чарлз. Много драматично. Спря до един малък декор, който всъщност беше касапска маса, и просна тялото върху масата.
Взе една брадва, вдигна я високо и отсече главата на Чарлз.
Залата избухна в писъци. Някои прикриваха очите си.
— Това не е забавно — извика някой.
Уилям се заливаше от смях, пляскаше и тропаше с крака. Наоколо продължиха да му шъткат. Хората бяха ужасени, но искаха още. Двамата актьори до него се смееха не по-малко силно от него. Жената закачливо потупа ръката на Уилям.
Сега Даниъл постави главата на Чарлз в една плетена кофа. Направи го много театрално. После се поклони. Публиката най-после проумя. Бяха се хванали на номера.