Уилям се намръщи и наведе глава.
— Добрата част свърши. Останалото е фиаско.
Даниъл пренесе кофата по цялата дължина на сцената. Вървеше съвсем бавно. Много внимателно изсипа главата на Чарлз върху един сребърен поднос.
— Случайно има поднос подръка — прошепна Уилям на двойката.
Даниъл се обърна към публиката.
— Някой от вас вече разбра ли какво стана? Не?… Наистина ли?… Той е мъртъв?
— Лъжеш! Той не е мъртъв! — извика Уилям от мястото си. — Представлението ви е умряло, но Чарлз е жив. За съжаление.
Изведнъж главата върху сребърния поднос се раздвижи. Очите на Чарлз се отвориха. Публиката превъртя. Илюзията бе поразителна и несъмнено достатъчно оригинална.
Чарлз каза:
— Боже мой, виж какво направи, Даниъл. И то пред толкова много свидетели. Няма да ти се размине, убиец такъв.
Даниъл сви рамене.
— Обаче ще ми се размине. На никой тук не му пука за теб или за някой друг, ако трябва да сме точни. Те не те харесват. Не харесват дори и себе си. Ти си го заслужи, Чарлз.
Главата отново заговори върху подноса:
— Публично обезглавяване ли заслужих? Помогни ми, Даниъл.
— Кажи вълшебната думичка, Чарлз.
— Моля те, помогни ми — повтори Чарлз. — Моля те, Даниъл. Помогни ми.
Даниъл внимателно постави кофата върху главата на Чарлз, после я пренесе през сцената и като ръкомахаше пресилено и театрално, закрепи отново главата върху тялото му. Чарлз се надигна и стисна ръката на партньора си.
Двамата магьосници застанаха един до друг и се поклониха.
— Дами и господа, ние сме Даниъл и Чарлз, най-добрите илюзионисти на света! — извикаха те.
Аплодисментите в залата бяха гръмки и продължителни. Хората се изправиха и ръкопляскаха и викаха силно. Илюзионистите се поклониха още няколко пъти.
— Ууу! Ууу! Некадърници! — освиркваха ги Уилям и Майкъл от местата си. Видяха, че двама от охраната на хотела се приближават към масата им.
Уилям се наведе към Андрю Котън и Дара Грей.
— Харесвате ли магиите, театъра, приключенията? — попита той. — Аз съм Уилям Алигзандър и това е брат ми Майкъл. Хайде да отидем някъде. Да се махаме оттук. Ще се позабавляваме истински.
Актьорите се изправиха. Тъкмо тръгваха заедно с Уилям и Майкъл, когато мъжете от охраната се приближиха.
— Искаме си парите обратно — каза им Уилям. — Даниъл и Чарлз са некадърници.
33.
— При вас или при нас? — попита двамата актьори Уилям. Постара се въпросът да прозвучи възможно най-небрежно. Не искаше да изпусне Дара и Андрю точно сега. Имаше планове за тях.
— Къде сте отседнали? — попита Дара. Тя бе невероятно самоуверена, възприемаше се като богиня, като суперзвезда. Още една.
— Двамата с Майкъл сме в „Съркъс, съркъс“ — отвърна Уилям.
— Ние сме в „Беладжио“. Настанени сме в апартамент. По-добре да отидем там. Фантастично е, най-добрият хотел във Вегас. Имаме и дрога — каза Андрю. — Какво ще кажете?
— Имаме и много играчки за забавление — допълни Дара и нежно докосна русата коса на Уилям с пръстите си. Той можеше да я убие за тази обида. Вместо това хвана ръката й и я целуна. Тя бе толкова пълна с живот и богата, топла кръв.
Апартаментът в „Беладжио“ бе на висок етаж и с изглед към изкуствено езеро с фонтани, които изстрелваха водата на десетки метри височина и в ритъм с известна мелодия. Уилям си помисли, че е невероятна загуба на такова количество вода насред пустинята. Огледа стаята и се изненада, че не я намрази от пръв поглед — поне нямаше найлонови пътеки или изкуствени облицовки по стените. На няколко места имаше оставени купи с плодове и свежи цветя. Боже, колко бе гладен, умираше от глад, но не за грозде и ябълки.
Дара изхлузи дизайнерската си рокля веднага щом влезе в стаята. Тялото на младата актриса бе стегнато и с хубав тен. Разкопча скъпия си сутиен.
Малките й гърди бяха изпъчени, с щръкнали зърна. Дара не свали единствено кремавобелите си бикини прашка и високите си обувки марка „Джими Чу“.
Уилям се усмихна на актьорите — на контенето им, на плоските опити да изглеждат съблазнителни и еротични. Хрумна му, че не би се изненадал, ако от някой гардероб изскочеше гримьор, и внезапно се зачуди какво ли представляваха Брад Пит и Дженифър Анистън заедно в леглото. Вероятно красива руса скука.