— Ваш ред е — подкани братята Дара. — Да видим какво имате. Свалете дрехите си. Хайде да се настроим за веселба.
— Няма да се разочаровате — каза Уилям. Той се усмихна и започна да сваля дрехите си. Без да бърза, изхлузи високите си ботуши, после бавно разкопча тесния черен кожен гащеризон. — Сигурна ли си, чене искаш сама да свалиш това от мен? — попита той Дара.
Тя го гледаше с широко отворени очи. Андрю също.
Уилям развърза опашката на Майкъл и чупливата руса коса на брат му се разпиля по раменете му. Той целуна бузата на Майкъл, после рамото му. Започна да го съблича.
— О, боже, боже, боже — прошепна Дара, — вие двамата наистина сте красиви.
И двамата бяха възбудени. Майкъл и Уилям бяха много надарени и пенисите им пулсираха гордо щръкнали, когато се изправиха голи пред публиката си. Не бяха срамежливи. Братята бяха свикнали с голотата още от детството си. Освен това бяха свикнали да правят секс с непознати.
Дара се огледа и каза:
— Имате числено превъзходство, но това не ме плаши. — Тя извади малко кокаин от чантичката си.
Уилям нежно спря ръката й.
— Това няма да ти трябва. Легни на леглото. Довери ми се. Довери се на себе си, Дара.
Като фокусник Уилям извади незнайно откъде четири копринени шалчета — в червено, синьо и сребристо. Завърза Дара за рамката на леглото. Тя се възпротиви леко, престори се на изплашена. Всички се насладиха на вида й, а Майкъл прегърна Андрю, който се чувстваше леко пренебрегнат. И той бе възбуден. Сините му очи бяха замъглени.
— Защо не се отпуснеш — прошепна Майкъл. — Тук си сред приятели.
Андрю измъкна чифт белезници от една черна кожена чанта на пода.
— Тези са за теб. Само за забавление. Става ли?
Майкъл послушно протегна ръце напред, готов да му сложат белезниците.
— Само за забавление — повтори той и се засмя.
— Това ще бъде страхотно — каза Андрю с натежал от желание език. — Вече усещам прилива на екстаз. Мисля, че скоро ще достигна върха.
— Не, не си дори близо — каза му Майкъл.
Стана толкова бързо, че почти не изглеждаше възможно. Неочаквано Майкъл заключи белезниците на китките на Андрю. После събори актьора на килима. Легна с цялата си тежест върху Андрю. Двамата с Уилям запушиха устата на Андрю с копринени шалчета. Движеха се много бързо. Свалиха дрехите на Андрю. Вързаха глезените му с още шалчета.
— Довери ни се, Андрю. Ще бъде страхотно. Не можеш да си представиш — прошепна Уилям. После видя как Майкъл заби зъби в гърлото на Андрю. Само една малка глътка. Няколко вкусни капки. Аперитив.
Красивите очи на Андрю Котън подивяха от страх и объркване. Гледката беше безценна. Той вече знаеше, че ще умре. Скоро, много скоро. Може би само след две-три минути.
Дара не виждаше какво става на пода.
— Хей, мъже, какво правите там долу? Нещо мръсно ли? Чукате ли се? Чувствам се пренебрегната тук горе. Някой веднага да дойде при мен. Да ме изчука.
Уилям стана и отиде при нея. Пенисът му бе голям и красив, коремът му — невероятно плосък, усмивката — очарователна и неустоима, той го знаеше.
— Дяволът идва — каза той.
— Нека дяволът ме целуне — прошепна тя и изпърха с мигли. — Люби ме. Забрави стария Андрю. И Майкъл. Нали не си влюбен в брат си?
— Кой не би се влюбил в него?
Той коленичи над нея и бавно наведе тялото си. Стисна я в прегръдката си. Изведнъж Дара се разтрепери. Знаеше, без да има как. Като толкова много мъже и жени, с които Уилям бе пирувал, тя искаше да умре, без да узнае какво всъщност иска. Той знаеше, че тя вижда отражението си в дълбоките му сини очи. Знаеше, че Дара усеща, че никога не е била толкова желана.
И той наистина я желаеше. Точно сега желаеше Дара повече от всичко друго на земята. Уилям вдиша уханията на Дара — долови мирис на плът, на сапун, на някакъв парфюм с плодов аромат, на богатата кръв, която течеше във вените й. После езикът на Уилям нежно облиза ухото й. Уилям знаеше, че Дара се чувства така, все едно я докосват отвътре. Не бе физически възможно, но тя бе усетила езика на Уилям дълбоко в себе си.
В следващия момент Майкъл вдигаше Андрю на огромното легло. Имаше място за всички. Андрю бе овързан с цветни шалове и лъскави сребристи белезници. На врата му имаше яркочервена следа. А по гърдите му се стичаше кръв. Актьорът вече бе мъртъв.
Дара започваше да разбира всичко. Уилям бе прав — това бе много по-хубаво без кокаин. Той я докосваше навсякъде и беше толкова топъл, толкова възбуждащ, толкова умел. Тя се извиваше, готова да свърши, кипяща от копнеж и желание.