— Това е само началото — прошепна Уилям почти долепил устни до гърлото й. — Удоволствието ти едва сега започва. Обещавам ти, Дара.
Той облиза горчиво-сладкия й парфюм. Целуна я отново и отново. После Уилям заби зъби в гърлото й.
Ставаше все по-хубаво.
Екстазът на болката.
Да умреш така.
Никой не го разбираше преди края.
34.
Беше се случило отново. Боже господи. Още две нечувани убийства. Един хеликоптер на ФБР ме чакаше на летището във Фресно. С него стигнах до Лас Вегас, където ме очакваше кола на ФБР. Шофьорът, един агент на име Карл Ленардс, ме информира, че оперативният директор Кайл Крейг вече е на местопрестъплението. После Ленардс ме информира за останалото.
Най-новите убийства бяха извършени в един петзвезден луксозен хотел, „Беладжио“. При откриването си през 1998-а „Беладжио“ беше най-скъпият хотел, строен някога. Бе впечатляващ и в същото време уютен — поне досега. Почти не се усещаше духът на стария Лас Вегас — нямаше разголени жени или мафиоти с лъскави костюми.
Полицейските коли и линейките бяха паркирани по цялото протежение на отбивката откъм булевард Саут, Имаше микробуси на поне пет-шест телевизионни станции. Пред хотела се бяха струпали и към пет-шестстотин зяпачи. Защо тълпата бе толкова голяма? Какво точно се бе случило вътре? Засега разполагах само с най-схематична информация за убийствата. Знаех, че кръвта от телата е била източена. Но жертвите не бяха обесени.
Докато си пробивах път през зяпачите, видях нещо, което ме обезпокои, разтърси ме дори повече от новината за убийствата.
Имаше поне десетина мъже и жени, облечени в готически одежди: черни рединготи, цилиндри, кожени панталони, високи ботуши. Един от тях ми се усмихна. Показа ми своите заострени, отвратително изглеждащи вампирски зъби. Носеше и кървавочервени контактни лещи, които блестяха. Той сякаш знаеше кой съм.
— Тъпак — изсумтя презрително. — Добре дошъл в ада.
Не можех да прогоня тези вампири. Просто продължих да вървя към входа на хотела. Тези странни имитатори сякаш изобщо не се впечатляваха, че се намират на местопрестъплението. Дали и убийците не бяха тук? Дали и те не ме наблюдаваха? Какво бе следващото нещо, което очакваха да видят? Какво означаваха убийствата?
Надявах се вегаската полиция или ФБР да са се сетили да заснемат тълпата пред хотела. Предположих, че Кайл се е погрижил за това. Аз бях тук поради една-единствена причина: мога да свързвам детайли на сцената на престъплението, така както другите полицаи обикновено не успяват. Затова Кайл Крейг бе поискал да се включа в разследването. Той познаваше силните ми страни, вероятно и слабите.
Апартаментът, където бе станало двойното убийство, бе голям и относително елегантен по стандартите на подобни хотели. Първото нещо, което човек забелязваше, когато влезеше в банята, бе мраморната вана пред прозореца от цветно стъкло, който гледаше към едно изкуствено езеро с няколко фонтана.
Двете тела бяха във ваната. Видях долната част на главите им и босите им крака. Когато се приближих, забелязах, че мъжът и жената бяха изпохапани и на няколко места имаха рани от нож. Голите трупове бяха неестествено бели.
В апартамента просто нямаше на какво да ги обесят.
В самата вана нямаше много кръв, но тя бе със запушалка. В стаята кипеше полицейска дейност. Бе прекалено оживено за мен. Имаше детективи от полицията, парамедици, криминолози, един патолог, екип на съдебния лекар и ФБР разбира се.
Трябваше ми тишина.
Няколко минути изучавах бледите злощастни тела. Както при всички случаи досега, мъжът и жената бяха привлекателни.
Съвършени екземпляри. Избрани поради каква причина? И ако не бе така, тогава защо?
На вид момичето нямаше двайсет и пет. Беше дребна, руса, слаба, вероятно под четирийсет и пет килограма. Раменете й бяха широки колкото една по-дълга линия. Гърдите й бяха малки и бяха изпохапани, почти раздробени. Имаше следи от ухапвания по цялата дължина на краката й. Мъжът също изглеждаше съвсем млад. Беше рус и със сини очи, здрав на вид. Тялото му бе стегнато и изваяно. И той бе изпохапан. Гърлото му бе срязано, също и китките му.
Не виждах следи от съпротива по ръцете им.