Те не са опитали да се предпазят, така ли? Познавали са нападателите.
— Видя ли вампирите, кръжащи отвън? — попита Кайл. — Онези превъртели ненормалници?
Кимнах.
— Обаче навън е ден. Тези, които са навън, би трябвало да са безобидни. Трябва да намерим вампирите, които се крият в дупките си и чакат мрака.
Кайл кимна и се отдалечи.
След като повечето полицаи си тръгнаха, обикалях из апартамента няколко часа. Това е нещо като мой ритуал, част от тактиката ми. Може би чувствам, че го дължа на мъртвите. Спрях и се втренчих в гледката с езерото, на която и жертвите се бяха любували. Забелязвах всичко — кремавобялото, розово и лимоненожълто, в които бе декорирана стаята. Огледалата в рамки, отразяващи разпръснатото осветление. Пресните плодове и цветя.
Жертвите бяха разопаковали багажа си и бяха подредили дрехите си. Огледах ги: дизайнерски рокли на „Боб Маки“, обувки с високи токове на „Джими Чу“ и „Маноло Бланик“, няколко поли. Скъпи, шик, най-доброто от всичко.
Последното, което и двамата са очаквали, е да умрат.
Купчина чипове от по петдесет и сто долара се набиваха на очи върху тоалетката. Убийците бяха оставили чиповете. Също и две пълни шишенца кокаин в чантата на жената. Стек „Марлборо лайт“.
Дали искаха да ни кажат, че не се интересуват от пари и наркотици? От комар? От цигари? От какво се интересуваха — от убийства? От кръв?
В чантата на жената имаше билети от различни представления. Като сувенири ли ги бе запазила? Билети за шоупрограмите в „Съркъс, съркъс“, „Фоли Берже“ в „Тропикана“, илюзионистите Зигфрид и Рой. Половин шише парфюм на Лолита Лемпицка.
Мъжът бе запазил няколко сметки от ресторант: „Ле Сирк“ в „Беладжио“, „Напа“, „Палм“, „Спаго“ в „Сизърс“.
— Няма билети или сметки от тази вечер — казах на Кайл. — Трябва да разберем къде са ходили. Може там да са срещнали убийците. Явно са се сприятелили с тях. И са ги поканили тук.
35.
Мобилният телефон в джоба ми иззвъня. ПО дяволите! Защо ли нося тези адски творения? Защо някой нормален човек би поискал да е постоянно на повикване?
Погледнах часовника си и взех телефона в ръка. Вече бе единайсет часът. Какъв живот! Засега бяхме научили, че Андрю Котън и Дара Грей бяха ходили да пийнат в „Ръм Джънгъл“ и после бяха отишли на магическото шоу в „Мираж“. Видели ги да говорят с двама души, но в залата било тъмно. С това разполагахме засега, но още бе рано.
Бях в апартамента, където бе станало убийството, от рано привечер. Случаят вече ми влизаше под кожата. Убийствата бяха брутални, първични. Бях чел за подобни убийства в Париж и Берлин, „нападения с хапане“, но никога преди не бях виждал нещо подобно със собствените си очи.
— Алекс Крос — казах по телефона. Обърнах се към панорамния прозорец с гледка към езерото и пустинята в далечината. Гледката бе успокояваща, невероятен контраст със случилото се в апартамента.
— Джамила е, Алекс. Събудих ли те?
— Не, изобщо не. Де да беше. Намирам се на мястото на едно престъпление. В Лас Вегас съм и гледам пустинята. И ти будуваш до късно — казах й.
Радвах се да чуя гласа й. Говореше нормално и здравомислещо. Тя беше нормална и здравомислеща. Аз бях този с проблемите.
— О, понякога оставам до късно в офиса. Така успявам да си свърша работата за деня, след като всички други си тръгнат. Алекс, имам нова информация за нападенията с ухапвания.
По тона й заподозрях, че нещата няма да се опростят.
— Продължавай, Джамила. Слушам те.
— Добре — каза тя. — Свързах се с двама съдебни лекари от други места, където кръвопийците са действали. Мисля, че може да сме открили нещо важно в Сан Луис Обиспо и после в Сан Диего.
Слушах я — бе ангажирала изцяло вниманието ми.
— И в двата града съдебните лекари се задълбаха сериозно в тези случаи, опитаха да помогнат. Както знаеш, в Сан Луис Обиспо направихме ексхумация. После съдебният лекар в Сан Диего направи същото и там. Няма да те отегчавам с подробностите точно сега, мога да ти ги изпратя по куриер в хотела.
— Би било чудесно. — Очевидно не искаше да изпраща тези материали по факса.
— Ето какво открихме. И при двете убийства следите от зъби са различни от тези в Сан Франциско или Ел Ей. Следите са от човешки зъби, Алекс. Но убийците не са едни и същи. Доказателствата са почти категорични. Алекс, има поне четирима убийци. Поне четирима. Засега идентифицирахме следи от зъбите на четирима различни души.