След като разгледахме подробно няколко от чудесата на аеронавтиката, Деймън настоя да гледаме прожекцията на „Мисия към Мир“ в „Лангли Тиътър“.
— Някой ден ще летя в космоса — съобщи ни той.
— Имам една новина за теб — каза му Джени. — Вече си там.
В чест на Нана се отбихме в Музея на африканското изкуство и децата много се развеселиха от маските и церемониалните дрехи и особено от изложбата на старинни ценности, използвани вместо пари при размяната на стоки — раковини, гривни, пръстени. Вътре бе невероятно тихо, просторно, многоцветно, приятно. Последната ни спирка за деня бе залата на динозаврите в природонаучния музей. После пък и Джени, и Деймън заявиха, че просто трябва да видим как се храни тарантулата в залата с насекомите. На стените имаше надпис, изрисуван като подобие на тропическите гори: „Насекомите няма да завладеят Земята — те вече я владеят“.
— Ти си късметлия — подразни Джени брат си. — Твоите събратя командват.
Накрая към шест прекосихме Мадисън Драйв. Децата бяха мълчаливи, уморени и гладни — аз също. Хапнахме вечеря — пикник, седнали под удължаващите се сенки на дърветата в подножието на Капитолия.
Беше най-хубавият ми ден от много време.
Никой не ми позвъни по телефона.
38.
Както бе правил толкова пъти преди, вероятно вече повече от десет, Мислителя наблюдаваше Алекс Крос и семейството му.
Любовта е равна на омразата, помисли си той. Какво невероятно уравнение, но толкова вярно, абсолютно вярно. Около него се въртеше светът и това бе урокът, който Алекс Крос трябваше да научи. Боже, той бе такъв непоправим оптимист. Това бе направо вбесяващо.
Ако някой си направеше труда да проучи неговото собствено минало достатъчно внимателно, щеше да открие ключа към всичко, което се бе случило досега. Извършените от него престъпления и убийства бяха сред най-дръзките в историята. Извършваше ги вече повече от двайсет и осем години. Можеше да преброи грешките, които бе допуснал, на пръстите на едната си ръка. Ключът бе там, стига човек да искаше да го види:
Нарцистично разстройство на личността.
С това започваше всичко. С това и щеше да завърши.
Грандиозно чувство за собствена значимост.
Това беше той, без никакъв спор.
Очаква да признаят превъзходството му без съизмерими постижения.
Обсебен от фантазии за неограничен успех, власт, гениалност или идеална любов.
Експлоататор на междуличностно ниво.
Точно така. Живее, за да го прави.
Не изпитва съчувствие.
Меко казано.
Но, моля ви, отбележете, доктор Крос и всички останали, които биха пожелали да изучат дългата виеща се пътека — това е разстройство на личността. Не е намесена психоза. Аз съм организиран, дори вманиачен и премислящ всичко до последната подробност. Мога да разработя сложни сценарии, които служат на нуждата ми да се конкурирам, критикувам, контролирам. Трите К-та. Рядко действам импулсивно.
Въпроси, които би трябвало да си зададете за мен:
Живи ли са родителите ми? Отговор: Да и не.
Бил ли съм женен? Отговор: Да.
Братя или сестри? Отговор: Определено. Нота бене.
Ако съм бил женен, имам ли деца? Отговор: Две истински американски прелести. Гледах филма, между другото. Много харесах Кевин Спейси. Беше невероятен.
Дали съм привлекателен, или имам някакъв дребен физически недостатък? Отговор: Да и да!
Сега си напишете домашното! Начертайте триъгълника на любовта и омразата в моя живот, доктор Крос — и ти си в триъгълника, разбира се. Както и семейството ти — Нана, Деймън, Джени и Алекс — младши. Всичко, за което те е грижа и което си мислиш, че защитаваш, се намира вътре в тези красиви триъгълници, изтъкани от моите мании.
Трябва да го разгадаеш, преди да стане твърде късно и за двама ни. Да не споменаваме всички останали, на които държиш, на света.
Намирам се точно пред къщата ти на Пета улица и би било толкова лесно да нахълтам точно сега. Щеше да е съвсем лесно да убия и теб, и семейството ти в „Смитсониън“, или „Смити“, както го нарича малката ти дъщеря.