Но това би било твърде лесно и както се опитвах да ти кажа…
Телефонът в ръката на Мислителя звънеше, зовеше, викаше някого. Търпеливо го изчака.
Накрая Крос вдигна.
— Имам грандиозно чувство за собствената си значимост — каза Мислителя.
39.
Заех се отново със задълженията си във Вашингтон, където се наложи да изтърпя подмятанията на някои колеги, че напоследък много ми харесва да работя с ФБР Те не знаеха, че бях получил предложение да стана федерален агент и че всъщност го обмислях. Но все още се чувствах привлечен от жестоките улици на Вашингтон.
Изкарах една нормална работна седмица, дойде още един петък и дори имах среща. Преди доста време бях осъзнал, че най-доброто, което ми се беше случило, бе да се оженя за Мария и да ни се родят две страхотни деца. На никоя възраст не е лесно да ходиш по срещи, особено когато имаш деца, но аз бях решил да не се отказвам. Определено исках отново да бъда влюбен, ако е възможно, да се задомя, да променя живота си. Предполагам, повечето хора искат същото.
От време на време чувах лелите ми да казват:
— Бедният Алекс, вече няма кого да обича. Съвсем сам е, горкото момче.
Това не бе съвсем вярно. Бедният Алекс, как ли пък не! Аз си имам Деймън, Джени и малкия Алекс. Имам и Нана. Освен това имам много приятели във Вашингтон. Лесно се сприятелявам — както бе станало с Джамила Хюз. Засега нямам проблеми и с уреждането на срещите. Засега.
С Мейси Франсис се познавахме от деца, бяхме израснали в един и същ квартал. Мейси завърши английски и педагогика в „Хауърд“ и Джорджтаун. Аз самият съм учил в Джорджтаун, после защитих докторат по психология в „Джон Хопкинс“.
Преди около година Мейси се завърна в района на Вашингтон и сега преподава литература в Джорджтаун. Срещнахме се на едно парти у Сампсън. Онази вечер говорихме повече от час и аз открих, че още я харесвам. Решихме скоро отново да се видим.
Обадих се на Мейси, когато се върнах от пътуването до Калифорния. Уговорихме се да се срещнем в ресторант „1789“, за да пийнем по нещо и може би да вечеряме. Мейси избра ресторанта. Беше близо до нейната къща в Джорджтаун.
Ресторантът се намира в строга на вид сграда на Трийсет и шеста и „Проспект“. Пристигнах пръв, но Мейси се появи само няколко минути по-късно. Тя се приближи, целуна ме по бузата и двамата седнахме в уютния бар. Хареса ми лекото докосване на устните й, плодовото ухание на парфюма й. Носеше лилаво поло без ръкави, тясна черна пола и велурени обувки с токчета. На ушите имаше малки диамантени обици.
Доколкото си спомнях, Мейси винаги се бе обличала елегантно. Винаги изглеждаше добре и явно го бях забелязал.
— Знаеш ли, ще ти кажи една тайна, Алекс — каза Мейси, след като си поръчахме по чаша вино. — Видях те на партито у Джон Сампсън и си помислих: Алекс Крос изглежда по-добре от всякога. Съжалявам, но точно тона ми хрумна, като те видях.
И двамата се засмяхме. Зъбите й бяха равни и ослепително бели. Кафявите й очи бяха оживени и интелигентни. Тя открай време бе най-умната в своя клас.
— И аз си помислих същото за теб — казах й. — Май ти харесва да преподаваш, всичко наред ли е с новата работа в Джорджтаун? Йезуитите не те тормозят, нали?
Тя кимна.
— Баща ми веднъж ми каза, че човек е късметлия, ако някога открие какво му харесва да прави. После е чудо, ако намери кой да му плаща, за да го прави. Явно аз съм намерила и двете. Ами ти?
— Ами — казах сериозно — не съм сигурен дали обичам работата си, или съм пристрастен към нея. Не, всъщност през повечето време наистина я харесвам.
— Значи си работохолик? — попита Мейси. — Кажи ми истината.
— А, не… Е, може би… случват се и такива седмици.
— Но не и тази седмица? Поне не тази вечер?
— Не, тази седмица бе доста спокойна. Тази вечер е спокойно. Бих искал по-често да е така — засмях се аз.
— Ти наистина изглеждаш спокоен, Алекс. Радвам се, че отново се срещнахме.
С Мейси продължихме да си говорим непринудено. В бара имаше и други посетители, но като цяло бе тихо. Родителите на студентите в Джорджтаун често водят децата си в „1789“ по специални поводи. Мястото наистина е специално. Радвах се, че с Мейси сме дошли тук. Беше направила добър избор.