— Разпитах няколко приятелки за теб — призна си тя, после се изкикотя. — Някои от тях казаха, че си зает. Една ми каза, че си като кокосов орех, другите й заявиха, че е побъркана. Все пак каква е истината?
Поклатих глава.
— Хората са много интересни, как бързат да правят преценки за околните. Все още живея в стария си квартал, нали така? В Саутийст не живеят никакви кокосови орехи. Убеден съм.
Мейси се съгласи с това.
— Прав си, прав си. Повечето хора не могат да разберат как сме израснали тук, Алекс. Та мен са ме кръстили на един универсален магазин, по дяволите! Можеш ли да повярваш?
— Мога. И аз съм израснал тук, Мейси. — Чукнахме се с чашите си и се засмяхме.
— Значи да се радвам, че името ми не е Блумингдейл2.
Няколко пъти й предложих да си поръчаме вечеря, но тя предпочиташе просто да седим и да си говорим. Познавам главния готвач на ресторанта и обожавам специалитетите му. Особено омари със специална зелева гарнитура. Но изпихме още по чаша вино и после Мейси започна да ме изпреварва леко с чашите вино.
— Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо? — попитах по-късно.
— Мисля, че вече ти казах, че не искам — каза тя. После се насили да се усмихне. — Харесва ми така, както си седим и си говорим. А на теб?
Наистина ми харесваше да си говоря с Мейси, но не бях ял нищо от закуска и много скоро щях да се нуждая от нормална храна. Мечтаех си за една гъста вкусна супа от черен боб. Погледнах часовника си и видях, че вече е десет и половина. Зачудих се в колко часа спират да сервират в ресторанта.
Мейси започна да ми разказва за браковете си. Първият й съпруг бил безделник и неудачник; вторият, по-млад мъж от Гренада, бил още по-зле. Тя беше започнала да говори малко по-високо от необходимото и хората на бара ни поглеждаха.
— И ето ме сега, на трийсет и седем години. Наложи се да се върна на работа, въпреки че не исках. Преподавам на първокурсници, Алекс. Английски, есе, световна литература. И горните курсове са достатъчно лоши, а първокурсниците са направо ужас.
Бях сигурен, че ми беше казала, че обича да преподава, но може би не бях чул правилно или говореше саркастично. Аз вече почти не говорех, просто я слушах и накрая Мейси го забеляза. Постави ръката си върху моята. Имаше гладка кафява кожа.
— Извинявай, отплеснах се. Говоря прекалено много, нали? И друг път са ми го казвали. Много съжалявам.
— Не сме се виждали от дълго време. Има за какво да си говорим.
Тя ме погледна с красивите си кафяви очи. Съжалявах, че не бе сполучила в браковете си, в любовта. Случва се и на най-добрите хора. Мейси очевидно още се чувстваше наранена.
— Ти обаче изглеждаш страхотно — каза тя. — И умееш да изслушваш, което не е типично за повечето мъже. Това е важно.
— Ти също, Мейси. Интересно ми е да те слушам.
Ръката й отново се отпусна върху моята, ноктите й леко одраскаха кожата ми. Всъщност това ми се стори приятно. Нищо прекалено неуловимо. Тя навлажни с език горната си устна, после леко прехапа долната. Най-после започвах да забравям, че съм гладен и мечтая за раци и супа от черен боб. Мейси мълчеше и се взираше в очите ми. И двамата бяхме възрастни, необвързани и аз определено се чувствах привлечен от нея.
— Апартаментът ми е недалеч оттук, Алекс — каза тя. — Обикновено не постъпвам така. Ела у дома с мен. Просто ме изпрати.
Тя живееше само на десет пресечки, така че я изпратих пеша дотам. На нея й беше малко трудно да върви и говореше леко заваляно. Прегърнах я през рамото, за да я придържам.
Апартаментът на Мейси бе на първия етаж на една жилищна сграда близо до университета. Бе оскъдно обзаведен. Стените бяха боядисани в бледозелено. До едната стена имаше лъскаво пиано. Поставена в рамка статия от списание за Руди Кру привлече погледа ми. С едър шрифт бе цитирано изказването му: „Образованието е разпространение на знания… и сред кого в действителност разпространяваме тази стока, е въпрос от първостепенна важност в тази страна“.
Двамата с Мейси се прегръщахме известно време на канапето в дневната. Харесваше ми как ме докосва, как се целува. Но това не беше редно. Знаех, че не искам да бъда там. Не и тази вечер във всеки случай. В момента Мейси не бе в най-добрата си форма.
— Трудно се намират добри мъже — каза Мейси и ме придърпа по-силно към себе си. Все още говореше леко заваляно. — Нямаш представа колко трудно. Направо е ад.