Атланта
Бърмингъм
Чарлстън
Шарлътсвил
Гейнзвил
Джаксънвил
Ню Орлиънс
Орландо
Ричмънд
Савана
Вашингтон
Това, че списъкът бе толкова обширен, определено бе проблем. Още по-плашещ и объркващ бе фактът, че евентуално убийствата продължаваха вече десет години.
След това съставих един още по-дълъг списък на градове, в които имаше документирани и разследвани несмъртоносни нападения от предполагаеми вампири. Втренчих се в списъка и се почувствах малко потиснат. Това започваше да прилича на невъзможна конспирация.
Ню Йорк
Бостън
Филаделфия
Питсбърг
Вирджиния Бийч
Уайт Плеинс
Нюбърг
Трентън
Атланта
Нюарк
Атлантик Сити
Томс Ривър
Балтимор
Принстън
Маями
Гейнзвил
Мемфис
Колидж Парк
Шарлътсвил
Рочестър
Бъфало
Олбъни
Отделът за тежки престъпления в Куонтико бе впрегнал всички сили по разследването на тези убийства. Двамата с Кайл бяхме сигурни, че ще изскочат още градове и че периодът ще се окаже по-дълъг от единайсет години.
В Атланта, Гейнзвил, Ню Орлиънс и Савана бяха станали убийства в поне две различни години. Засега Шарлът, Северна Каролина, бе най-тежкият случай: от 1989-а насам имаше три подозрителни убийства. Дори бе възможно серията убийства да бе започнала точно оттук.
ФБР бе изпратило агенти в дванайсетте града, където бяха станали убийствата, а в Шарлът, Атланта и Ню Орлиънс бяха сформирани специални отряди.
Приключих разследването си в Чарлстън. Не открих много. На този етап медиите не разполагаха с историята за широката мрежа от засегнати от убийствата градове и ние се стремяхме да опазим тайната възможно най-дълго.
Същата вечер посетих „Кривия зъб“, единствения клуб в района на Чарлстън, където се събираха почитатели на готиката и вампирите. Всъщност там открих множество млади хора, повечето около и под двайсет годишни. Още ходеха на училище или бяха колежани. Разпитах собственика на клуба и неколцина от клиентите. Те определено бяха ядосани и неспокойни, но никой не изглеждаше като евентуален извършител на убийствата.
Постарах се да се върна във Вашингтон следобед на следващия ден. В седем и половина Нана, Джени, малкият Алекс и аз отидохме на концерта на момчешкия хор.
Хорът пееше по-добре от всякога. Деймън бе един от солистите. Изпълни солото си фантастично.
— Видя ли какво изпускаш? — наведе се към мен Нана.
45.
Уилям и Майкъл обичаха да са на юг. Тук бе диво и свободно като самите тях. Което бе още по-важно — действаха точно по график.
Пристигнаха в Савана, Джорджия. Уилям стигна с микробуса до Огълторп стрийт и спря пред известното гробище Колониал Парк. После подкара към Ейбъркорн. След това мина по Пери стрийт, прекоси площадите „Чипеуа“ и „Орлиънс“. Обясни назидателно на Майкъл:
— Савана е изградена върху мъртъвците си. Голяма част от този пристанищен град лежи върху стари гробища. Освен това Гражданската война е пощадила Савана и сега това е един от най-добре запазените южни градове.
Уилям много харесваше красивия град и се радваше, че тук ще открият следващата си жертва. Щеше да е истинско удоволствие да се нахранят тук, да изпълнят мисията си. Докато се наслаждаваше на гледката на старинния център, престана да следи имената на улиците. Величествени къщи от периода на конфедерацията, църкви от деветнайсети век, парапети от ковано желязо с множество орнаменти и гръцки мотиви, цветя навсякъде. Възхити се на известните старинни къщи.
— Тук е красиво и елегантно — каза той на брат си. — Бих могъл да живея тук. Мислиш ли, че можем да се установим тук някой ден? Би ли ти харесало?
— Умирам от глад. Да се установяваме по-бързо — отвърна Майкъл със смях. — Да се установяваме и да пируваме с най-доброто, което Савана може да ни предложи.