Уилям най-после паркира на една улица, наречена Уест Бей, и двамата с брат му слязоха и протегнаха дългите си ръце и крака.
Две млади момичета с тениски от Колежа по изкуство и дизайн и срязани дънки се приближиха към вана. Имаха дълги, добре оформени крака, шоколадов тен и изглеждаха безгрижни като птички.
— Можем ли да дарим кръв тук? — попита по-ниското момиче с ослепителна усмивка. Изглеждаше шестнайсет — седемнайсет годишна. Имаше обица на устната си и боядисана в огненочервено коса.
— Ти определено си вкусна хапка — каза Майкъл, като срещна погледа на момичето.
— Аз съм много неща — каза тя, като се спогледа с приятелката си, — но определено не съм вкусна. Нали така, Карла? — Другото момиче кимна и обърна към небето зелените си очи.
Уилям огледа момичетата и прецени, че могат да намерят и нещо по-добро в Савана. Тези две скитнички не заслужаваха него и Майкъл.
— В момента не сме на смяна. Съжалявам — каза учтиво и се усмихна подкупващо, дори съблазнително. — Може би малко по-късно, дами. Защо вие двете не дойдете пак довечера? Какво ще кажете?
— Не си правете погрешни изводи — сопна му се по-ниското момиче. — Просто се опитвахме да завържем разговор.
Уилям мързеливо прокара ръка през дългата си руса коса. Продължи да се усмихва.
— О, знам това. Аз правех същото. Кой би ме обвинил, че искам да си побъбря с две красиви момичета като вас? Както казах, може да се срещнем по-късно довечера. Разбира се, ще ви взема кръвта, щом сте готови да я дарите.
Уилям и Майкъл решиха да се разходят към река Савана и крайбрежния квартал. Не обърнаха почти никакво внимание на товарните кораби и шлепове по реката, нито на весело украсената лодка „Речната кралица на Савана“, нито дори на високата бронзова статуя на „Махащото момиче“, която представляваше млада жена, махаща за сбогом на заминаващите моряци. Предпочитаха да оглеждат мъжете и жените, които крачеха по площада. Търсеха си плячка, въпреки че знаеха колко е опасно да атакуват през деня. Попаднаха на един битпазар, на който местни художници бяха привлекли вниманието на доста голяма тълпа — неколцина войници, но предимно жени, повечето от които много привлекателни.
— Много искам да пипнем някого. Може би точно тук, в този прехвален речен парк — каза Уилям.
— Този става — каза Майкъл и посочи един слаб мъж е черна тениска и дънкови бермуди.
— Или пък сега само да закусим леко. Какво ще кажеш за онова възхитително две годишно момиченце в пясъчника? Да. Много по-вкусно от влудяващо захаросаната сладост на всичко, което подушвам наоколо.
Уилям оцени хумора на брат си.
— Подушваш мириса на прясно приготвени шоколадови бонбони. Казват, че тук правят и хубаво барбекю. С много подправки — допълни той.
— Не искам никакво жилаво свинско или говеждо — сбърчи нос Майкъл.
— Добре — най-после отстъпи Уилям, — може и да хапнем набързо. Виждаш ли нещо, което ти харесва? Ти избираш.
Майкъл посочи избраника си.
— Идеално — прошепна Уилям.
46.
Положението беше много лошо. Беше извършено още едно зловещо вампирско убийство — в Савана. Двамата с Кайл веднага се отправихме към Джорджия с един лъскав хеликоптер „Бел Джет“, който би харесал и на Дарт Вейдър. Кайл не изоставяше разследването на този случай. Не искаше да позволи и на мен да се откажа от него.
Дори и от въздуха морският град бе поразително красив с именията, старинните търговски улици и река Савана, която се виеше през златистожълтите блата в посока на Атлантика. Защо убийците нападаха в толкова оживено и привлекателно място? Защо избираха точно тези градове?
Трябваше да има някаква причина, която засега ни убягваше. Убийците явно разиграваха някакъв сложен сценарий или фантазия. Какъв, по дяволите, беше той?
Една кола на ФБР ни чакаше и веднага ни откара до катедралата „Свети Йоан Кръстител“. Църквата се намираше в историческия център на града. Сред старинните къщи бяха паркирали множество полицейски коли. Също и линейки.
— Има блокади по всички магистрали около Савана — каза ми Кайл, докато си пробивахме път през натовареното движение към църквата. — Това е най-странното и сензационно нещо, ставало тук от десетилетия. Сигурно ще привлече още купища туристи, не мислиш ли? Може би вампирската обиколка на града ще започне да съперничи на маршрута от филма „Полунощ в градината на доброто и злото“.