— Адвокат! — изпищя той. — Адвокат! Адвокат! Едно ченге ме изтезава тук! Ченгето ме бие! Адвокат! Адвокат! Искам шибания си адвокат!
Със свободната си ръка стиснах брадичката му. Той се изплю върху ръката ми. Не му обърнах внимание.
— Слушай ме внимателно. Слушай! Всички други от онази ферма са в участъка в града. Само ти си тук с мен. Никой не може да те чуе. Освен това никой не те бие. Но със сигурност ще говориш с мен. — Отново дръпнах косата му — колкото можеше по-силно, но без да му отскубна някой кичур. Снайдър изпищя, но аз знаех, че не го е заболяло много. — Убил си майка си и баща си с чук. Ухапа ме два пъти. И вониш адски. Не те харесвам изобщо, но все едно трябва да си поговорим.
— По-добре иди някой да ти почисти раните, свиньо — изръмжа той. — Да не кажеш, че не съм те предупредил.
Продължаваше да говори наперено, но се сви и се дръпна назад, когато отново посегнах към косата му.
— Откъде знаеше, че ще дойда в Шарлът? Откъде знаеш името ми? Кажи ми.
— Питай Тигъра, като се срещнете. Това ще стане по-скоро, отколкото предполагаш.
52.
Стана ясно, че Ъруин Снайдър не би могъл да е извършил по-ранните убийства. Беше пътувал извън Северна Каролина само два пъти през живота си. Осъществяваше контактите си с външния свят предимно чрез Интернет. И, разбира се, беше твърде млад, за да е замесен в убийства, станали преди единайсет години.
Обаче това седемнайсет годишно момче бе убило майка си и баща си и, изглежда, не изпитваше никакви угризения. Тигъра му казал да го направи. Това бе всичко, което успях да изкопча от него. Отказа да обясни как се е свързал с човека или групата, която имаше такова влияние над него.
Докато разпитвах Снайдър, а после и останалите от фермата, рамото и ръката ми започнаха да парят и после да ме болят. Ухапванията бяха разкъсали кожата, но нямаше много кръв. Ухапването на рамото ми беше най-дълбоко, въпреки че беше през сакото ми — бяха останали отчетливи следи от зъбите, които фотографираха в участъка.
Не си направих труда да ходя до Бърза помощ в Шарлът. Имах твърде много работа. Раните скоро започнаха да ме болят много силно. Към обяд вече трудно свивах ръката си на юмрук. Съмнявах се дали бих могъл да натисна спусъка на пистолета си. Сега си един от нас — ми беше казал Ъруин Снайдър.
Чудех се от каква група, секта или култ бе част Снайдър. Къде беше Тигъра? Той само един човек ли беше? Присъствах на една оперативка с ФБР и шарлътската полиция, която продължи до осем вечерта. Крайният резултат бе, че изобщо не се бяхме доближили до разрешението на загадката. ФБР ровеха из Интернет, търсеха съобщения, споменаващи Тигъра или изобщо някакъв тигър.
Взех полет за Вашингтон късно вечерта и успях да подремна малко в самолета. Съвсем недостатъчно. Телефонът ми иззвъня само няколко минути след като се прибрах вкъщи. Сега пък какво?
— Значи се върна, доктор Крос? Хубаво. Добре дошъл у дома, липсваше ми. Хареса ли ти в Шарлът?
Поставих слушалката на телефона и бързо излязох навън. Не видях никого, никакво движение и в двете посоки на улицата, но това не означаваше, че той не се спотайва някъде край къщата. Как иначе би могъл да знае, че съм се прибрал?
— Върнах се — извиках силно. — Ела да ме пипнеш! Хайде да се изясним веднъж и завинаги. Да видим кой ще победи! Ето ме тук, копеле! — Той не извика в отговор.
После чух стъпки зад мен. Рязко се обърнах да посрещна лице в лице Мислителя.
— Алекс, какво става тук? Кога се върна? И с кого говориш?
Беше Нана. Стори ми се дребна и изплашена. Тя се доближи и ме прегърна силно.
53.
Събудих се в лошо състояние към шест на следващата сутрин. Около следите от ухапванията имаше червени петна, които пареха. Раните пулсираха болезнено. Забелязах някаква отвратителна гнойна течност, която капеше от раната на дланта ми. Беше надута почти двойно спрямо обичайното. Това не бе добре. Чувствах се адски зле, а това бе последното, от което имах нужда в момента.
Отидох с колата до спешното отделение на болницата „Сейнт Антъни“, където открих, че съм развил треска. Температурата ми беше 39,4.
Лекарят от спешното отделение, който ме прегледа, беше висок пакистанец и се казваше доктор Прабу. Каза, че вероятно причината за възпалението е стафилококова инфекция, причинявана от бактерия, която често се среща в устата на човек.