Тя отпи от кафето, което й доляха.
— Съседите им, изглежда, харесват Даниъл и Чарлз. Намират ги за ексцентрични, но приятни и — това е любимата ми част — с високо гражданско съзнание. Даниъл е собственик на къщата. Наследил я е от баща си, който също е бил ексцентрик — художник портретист. Според слуховете двамата илюзионисти са хомо, но често ги виждат в компанията на млади, привлекателни жени.
— Вампирите не са само мъже. Научих това от Питър Уестън — казах аз. — Тези двамата убиват с еднакво удоволствие и мъже, и жени. Обаче има още нещо, което не ми се връзва. Има една празнина в логиката, която все се опитвам да запълня. Всъщност даже са няколко.
— Магическото им турне със сигурност съвпада с местата на много от убийствата, Алекс — каза тя.
— Знам. Не оспорвам доказателствата, които вече сме събрали.
— Но имаш едно от известните си предчувствия.
— Не знам дали са известни, но има нещо, което ме смущава. Според мен има нещо неизяснено, някакъв пропуск. Това ме тревожи. Защо така изведнъж са станали немарливи? Останали са неразкрити толкова много години, а сега дузина агенти от ФБР държат къщата им под наблюдение.
Допихме кафето си, но останахме още известно време в ресторанта, който бе едва наполовина пълен, но несъмнено щеше отново да се препълни, когато затвореха баровете. Никой не ни притискаше да освободим масата си, а и ние не бързахме да се върнем към скучното наблюдение.
Джамила ми беше интересна поради множество причини, но основната вероятно бе, защото виждах толкова много от собствения си опит в нея. И двамата подхождахме всеотдайно към работата си. И двамата водехме пълноценен живот — приятели, близки, — но в известен смисъл и двамата бяхме самотници. Защо така?
— Добре ли си? — попита ме тя. В очите й се четеше загриженост. Обикновено долавям интуитивно добрите хора и тя бе от тях. Без никакво съмнение.
— Просто се замислих за минута. Вече се върнах.
— И къде отиваш, когато се отнасяш така?
— Във Флоренция. Мисля, че това е най-красивият град на земята. Поне според мен.
— И току-що се беше пренесъл във Флоренция в Италия?
— Всъщност размишлявах над сходствата в твоя и моя живот.
Тя кимна.
— И аз съм мислила за това. Какво, по дяволите, ще стане с нас, Алекс? Обречени ли сме да повтаряме едни и същи грешки?
— Ами да се надяваме, че ще хванем двама особено опасни убийци тук, в Ню Орлиънс. Как ти се струва това?
Джамила протегна ръка и ме потупа по бузата, после каза тъжно:
— И аз така мисля. Че сме обречени.
65.
Мислителя видя как Алекс Крос слезе от колата. Държеше го под око.
Крос и очарователната Джамила Хюз се бяха върнали от вечеря и отново се заемаха с наблюдението. Дали двамата се сближаваха? Щяха ли Алекс и Джамила да станат любовници в Ню Орлиънс? Това бе една от очевидните слабости на Крос: нуждата да бъде обичан.
Но сега Крос отново слезе от колата.
Нещо тормози великия Крос. Може би има нужда от малка разходка след вечерята. Или има нужда да обмисли наново случая и иска да остане сам. Той е самотник, също като мен.
Това беше удивително, това не беше хубаво.
Той проследи Крос по една тъмна улица със скромни на вид еднотипни къщи.
Уханието на орлови нокти, жасмин и гардении изпълваше въздуха. Вдиша го дълбоко. Приятно. Преди сто години цветните ухания са скривали миризмите от близките кланици. Мислителя познаваше историята, знаеше доста за много неща и фактите лесно изплуваха в главата му, докато продължаваше да следи Крос от безопасно разстояние. Трупаше информация и знаеше как да я използва.
Чу тракането на трамвая по Сейнт Чарлз авеню през няколко пресечки. То прикриваше евентуалния тих шум от собствените му стъпки.
Наслаждаваше се на тази разходка с Крос изключително много и му хрумна, че може би това ще бъде неговата нощ. Самата мисъл за това отприщи прилива на адреналин в тялото му.
Продължи да се приближава към Крос. Да, точно така. Тук, сега.
Отчасти очакваше Крос да се обърне и да го погледне. Това би било добре, толкова точно, подходящо, иронично. Доказателство за инстинктите на Крос и че той е достоен съперник.
Бързо се скри в един проход и заобиколи. Сега бе само на няколко метра от Крос. За секунди можеше да измине разстоянието до него.