Крос спря при старото гробище „Лафайет“, така наречения Град на мъртвите. Зад портите му имаше пищни надземни гробници и големи семейни гробове.
Мислителя също спря. Наслаждаваше се на това, на всяка секунда.
На портата имаше табела, че гробището се охранява от полицейски патрули.
Мислителя се съмняваше това да е вярно. Пък и нямаше значение, нали така? Можеше да се справи с полицаите без никакъв проблем.
Крос се огледа, но не видя Мислителя в сенките. Дали да не се хвърли отгоре му сега? Ще влезе ли в ръкопашна битка с него? Нямаше значение — беше сигурен, че може да спечели. Гледаше как Алекс Крос диша. Последните му глътки въздух на тази земя? Каква мисъл.
Крос се обърна с гръб към гробището и пое по една друга странична уличка. Вървеше обратно към колата, от която извършваха наблюдението, връщаше се при инспектор Хюз.
Мислителя тръгна след него, но после сви встрани. Това не бе нощта, в която Крос щеше да умре. Щеше да прояви милост, да го пощади.
Причината: на тази улица беше твърде тъмно. Нямаше да вижда очите на Крос, докато той умира.
66.
Ха следващата сутрин се случи нещо изненадващо, събитие, което никой от нас не очакваше. Аз лично не го очаквах и то доста ме изненада. Бяхме се събрали в офиса на ФБР в Ню Орлиънс на сутрешна оперативка. Бяхме около трийсет души в една голяма стерилна зала с изглед към калните кафяви води на Мисисипи.
В девет часа Кайл се обърна към екипа, който бе наблюдавал къщата през последните двайсет и четири часа. Приключи с тях и се зае да възлага задачите за деня. Разпредели ги делово и без излишни обяснения. Това бе типичният подход на Крейг: ясно, конкретно, ефективно, без грешка или дори намек за грешка.
Когато той приключи или поне мислеше, че е приключил, една ръка се изстреля във въздуха.
— Извинете ме, господин Крейг, но не ме споменахте. Какво искате да правя днес?
Беше Джамила Хюз и не звучеше доволна. Кайл вече събираше бележките си, шумолеше с листовете и ги прибираше в дебелото си черно куфарче. Без почти да вдигне поглед, отвърна:
— Това зависи от доктор Крос, инспектор Хюз. Той ще реши.
Резкият тон на отговора беше необичаен дори и за Кайл. Изненадах се от грубостта му или поне от проявената липса на такт.
— Това са глупости! — Джамила скочи от стола си. — Това е напълно неприемливо, господин Крейг. Особено вашият дразнещ, високомерен тон.
Агентите в залата я изгледаха. Обикновено никой не смееше да възрази на Кайл за каквото и да било. В края на краищата според слуховете той имаше всички шансове един ден да стане директор на Бюрото. Освен това работеше повече от всички останали, които познавах.
— Вижте какво, не искам да подценявам работата на доктор Крос, но точно това, което аз свърших в Калифорния, постави началото на това разследване. Не очаквам някой да ме потупа по рамото, нито да ме аплодира, много благодаря, но след като съм дошла чак дотук, мога да допринеса с нещо съществено. Използвайте възможностите ми и ме уважавайте. Между другото нямаше как да не забележа, че в целия екип, ангажиран с този случай, има една-единствена жена. Не си правете труда да измисляте извинения — каза тя и отхвърли евентуалното обяснение на Кайл в негова защита.
Кайл запази присъствие на духа.
— Също като при предполагаемите вампири, инспектор Хюз, полът на подчинените ми не е от значение за мен. Наистина оценявам високо вашите усилия в началните етапи на това разследване. Но както казах, трябва да се обърнете към доктор Крос, за да ви възложи някакви конкретни задачи за деня. Или можете да се върнете в Калифорния още сега, ако желаете. Благодаря на всички — приключи заседанието той. — Успешен лов. Да се надяваме, че днес ще бъде големият ден.
Изненадах се, най-вече от реакцията на Кайл, но и от внезапното избухване на Джамила. Чувствах се неловко, когато тя се доближи до мен след оперативната.
— Адски ме ядоса. Пфу! — каза тя, поклати глава и направи физиономия. — Понякога избухвам много лесно, но той не беше прав. В този човек има нещо сбъркано. Нещо в него не ми харесва. Защо се заяжда с мен? Защото работя с теб ли? Е, какво ще правим днес, доктор Крос? Няма да си замина само защото той е пълен идиот.
— Той не беше прав. Съжалявам за случилото се, Джамила. Да обсъдим какво ще правим оттук нататък.