Чарлз се приближи и застана до Даниъл пред далечната стена. Той прошепна нещо на Даниъл, като сведе глава към него. Двамата се засмяха и огледаха стаята.
Най-после Даниъл заговори високо. Беше ясно, че очаква всички да го слушат. Самоувереността му бе харизматична.
— Аз съм Господаря. Какво жизнено и бликащо от сила събиране — каза той. — Усещам енергията, която струи в тази стая. Тя ме въодушевява. Мощта, впрегната тук, не знае граници. Повярвайте в нея. Повярвайте в себе си. Тази вечер е специална. Елате с мен в съседната стая. На следващото ниво. Елате, ако вярвате, а още по-добре, ако не вярвате.
73.
Никога не бях виждал нещо подобно. Двамата с Джамила мълчахме и гледахме с широко отворени очи, когато влязохме в една още по-голяма стая. Тя бе осветена от аплици, повечето електрически. Навсякъде проблясваха брутални вампирски зъби. Белият тигър започна да ръмжи и аз си спомних ухапванията в човешката плът.
Ако тръгнеш на лов за вампири…
Какво ставаше в това зловещо подземие? Каква бе целта на събирането тази вечер? Кои бяха тези вампири — толкова много накуп?
Даниъл и Чарлз застанаха до двама високи красиви мъже в сатенени черни роби. Те изглеждаха малко над двайсетгодишни, може би дори по-млади. Приличаха на млади богове. Всички се струпаха напред, за да видят какво ще последва.
— Тук съм, за да миропомажа двама нови вампири — съобщи Даниъл тържествено. Представяше същия персонаж, който използваше за сценичните си представления. — Поклонете се пред тях!
Една жена отпред изкрещя:
— Нашите принцове! — изпищя тя. — Принцовете на мрака! Обожавам ви!
— Тишина! — нареди Чарлз. — Изведете тази глупава крава оттук! Прогонете я!
Изведнъж светлините примигнаха, после изгаснаха напълно. Загасиха няколкото горящи факли. Хванах Джамила за ръка и двамата се изтеглихме към най-близката стена.
Не виждах нищо. Усетих някаква студенина в центъра на гърдите си.
— По дяволите, какво става, Алекс?
— Не знам. Да не се отделяме един от друг.
В мрака бързо настана хаос. Хората запищяха. Наблизо изплющя камшик. Истинска лудост. Хаос. Ужас.
Двамата с Джамила бяхме извадили оръжията си. Но не можехме да направим нищо в непрогледната тъмнина.
Мина минута или повече. Всичко бе потънало в тъмнината. Стори ми се, че измина цяла вечност. Твърде дълго. Страхувах се някой да не ме прободе с нож. Или да забие зъби в гърлото ми.
Някъде в къщата забръмча генератор. Светлините в подземието примигнаха и отново се включиха. После пак изгаснаха. Отново светнаха.
Видях смътни очертания, цветни кръгове. И после…
Илюзионистите бяха изчезнали.
Някой извика:
— Станало е убийство! О, боже, и двамата са мъртви.
74.
Проправих си път през шокираната тълпа, без да срещна съпротива. После видях телата. Двамата млади мъже с черните роби лежаха проснати на пода на подземието. Бяха наръгани с нож и гърлата им бяха прерязани. Кръвта се събираше на локва около телата. Къде бяха Даниъл и Чарлз?
— Полиция! — извиках аз. — Не ги докосвайте! Отдръпнете се!
Мъжете и жените, които се намираха най-близо до труповете, се отдръпнаха назад. Зачудих се дали не са се канели да изпият разлятата кръв. Не беше ли такъв ритуалът? Моделът на вампирските убийства досега!?
— Те са само двама! Две ченгета! — извика някой.
— Ще стрелям! — извика Джамила със силен и ясен глас.
— Отдръпнете се! Веднага! Къде са Даниъл и Чарлз? — извиках аз.
Тълпата започна да се затваря в кръг около нас, така че стрелях предупредително в тавана. Изстрелът отекна оглушително и създаде нов хаос в подземието. Всички започнаха да се блъскат по посока на вратите. Но никой нямаше да се измъкне. Агентите от ФБР чакаха отвън.
Двамата с Джамила си проправихме път до съседната стая в подземието. Минахме по тесен коридор, осветен единствено от свещи. Вероятно Даниъл и Чарлз бяха минали оттук след изгасването на светлините. Изглеждаше възможно, нали познаваха къщата.
От двете страни на прашния коридор имаше малки стаички. Това разположение ми напомни за старинните катакомби. Всичко бе затворено — мухлясало, влажно, адски потискащо, плашещо.