— Добре ли си? — погледнах Джамила.
— Да. Поне засега. Това място започва да ме изнервя. Очите й се стрелкаха във всички посоки.
Чух гласа на Кайл, който ни викаше. ФБР вече бяха вътре в къщата.
— Има ли нещо там горе? Алекс? Виждаш ли нещо?
— Още не. Даниъл и Чарлз изчезнаха, когато осветлението изгасна. Няма и следа от тях.
Движехме се предпазливо, като проверявахме всяка от стаите. Изглежда, повечето от тях се използваха като склад. Няколко бяха напълно празни. Влажни и зловещи като гробници. Предполагам това бе съзнателно търсена атмосфера. Със сигурност изглеждаше призрачна.
Ритнах още една врата. Двамата с Джамила надникнахме. Тя ахна и устата й се отвори в безмълвен вик.
— О, боже, Алекс! Какво, по дяволите, е станало?
Протегнах ръка и стиснах нейната. Не вярвах на очите си. Не можех да се принудя да повярвам. Коленете ми омекнаха. Даниъл и Чарлз лежаха на пода на стаята. Бяха убити. Бях прекалено поразен, за да кажа нещо. Кайл влезе в стаята след нас, но не каза нито дума.
Приближихме се към телата, но бях сигурен, че са мъртви. Гърлата и на двамата бяха прерязани. Имаше и дълбоки следи от ухапвания с вампирски зъби.
Но кой бе Господаря сега?
Част четвърта
Ловът
75.
Късно следващия следобед Джамила трябваше да замине за Сан Франциско. Тя почти си беше признала, че е напълно объркана и изтощена. Закарах я до летището и продължихме да обсъждаме убийствата по целия път дотам. Осъзнавахме, че и двамата сме обсебени от този случай.
Случилото се предишната нощ бе променило всичко. Бяхме проследили предполагаемите убийци и те бяха убити. Това бе сложна и абсолютно дразнеща бъркотия, в която всичко изглеждаше възможно. Не бе задължително убийците да са умни, но определено бяха пълни с изненади.
— А ти накъде ще се отправиш оттук, Алекс? — попита тя, когато стигнахме до летището.
Засмях се.
— О, сега се интересуваш накъде ще се отправя?
— Знаеш какво имам предвид. Хайде.
— Вероятно ще остана тук още ден-два, да видя дали мога да помогна с нещо. Всички, които бяха в къщата, поне тези, които са задържани, все още са в полицията. Има доста откачалки за разпитване. Някой би трябвало да знае неща.
— Ако успееш да изкопчиш нещо от тях. Мислиш ли, че местната полиция вече ще сътрудничи? Досега със сигурност не го правеха.
Усмихнах се.
— Знаеш какви инати са местните полицаи. Ще постигнем това, което искаме. Но може да ни отнеме малко повече време. Сигурен съм, че отчасти това е причината Кайл да иска да остана.
Тя се намръщи при споменаването на името на Кайл. Знаех, че е разочарована, че си тръгва.
— Трябва да се прибирам вкъщи, но няма да изоставя разследването. Приятелят ми Тим от „Икзаминър“ в момента подготвя още една голяма статия за убийствата в Калифорния. Може всичко да е започнало оттам. Помисли по този въпрос.
— Преди единайсет години, може и повече. Но кои са били първите убийци? Даниъл Ериксън и Чарлз Дефо? Някой друг от този култ? Има ли изобщо такъв култ?
Тя вдигна ръце във въздуха.
— Нямам никаква представа, поне на този етап. В момента не мога да родя никаква идея. Ще се кача на самолета и ще спя по време на целия полет.
Говорихме още известно време за това колко странен е случаят. После я попитах за Тим от „Икзаминър“.
— Той е просто приятел — каза тя.
С Джамила се ръкувахме пред входа на терминала, маркиран със знака на „Юнайтед Еърлайнс“. После тя се наведе и ме целуна по бузата.
Плъзнах ръка зад врата й и я прегърнах за няколко секунди. Беше приятно. Двамата бяхме изживели заедно много болка и покруса за кратко време. Бяхме преминали заедно и през една опасна за живота ситуация.
— Алекс, както винаги, за мен беше чест да работя с теб — каза тя, като се отдръпна. — Благодаря за поничките и всичко останало.
— Ще поддържаме връзка. Нали, Джамила?
— Разбира се. Можеш да разчиташ на това. Говоря сериозно, Алекс.
После инспектор Хюз се обърна и влезе в шумния терминал на нюорлиънското летище. Тя определено щеше да ми липсва. Вече я възприемах като приятел.
Изпратих я с поглед, после се отправих към офиса на ФБР в града, за да се заровя в работа. Обсъдих с Кайл всичко, с което разполагахме. После го обсъдихме още веднъж, просто за да се уверим, че е толкова объркано, колкото ни се струваше. Двамата се съгласихме, че не разполагаме с никакви смислени теории, обясняващи случилото се с Даниъл и Чарлз. Просто не знаехме. Засега никой не проговаряше — или никой не бе видял нищо.