Отдръпнах се назад от тялото на Морийн Кук и огледах спалнята й. Старинни фотографии по стените. Няколко азиатски ветрила над леглото — което изглеждаше така, сякаш някой е спал в него. Или си стоеше неоправено от предния ден.
Телефонът ми иззвъня. Натиснах един бутон с палеца си. Чувствах се в безтегловност. Вцепенен. Нуждаех се от сън.
— Намери ли я вече, доктор Крос? Какво мислиш? Кажи ми най-доброто си предположение как да спрат тези ужасни убийства. Би трябвало вече да си го измислил.
Обаждаше се Мислителя. Откъде знаеше за убийството?
Изведнъж осъзнах, че крещя в телефона.
— Ще те пипна! Поне това съм измислил, негоднико!
Затворих му и изключих телефона си. Огледах се. Кайл Крейг ме гледаше от вратата.
— Добре ли си, Алекс? — прошепна той.
79.
Когато се върнах в хотела си, беше десет и половина сутринта. Бях прекалено уморен и напрегнат, за да заспя. Сърцето ми биеше до пръсване. Имаше едно съобщение за мен: инспектор Хюз се бе обадила от Сан Франциско.
Опънах се на леглото и позвъних на Джамила. Затворих очи. Копнеех да чуя приятелски глас, особено нейния.
— Може би имам нещо за теб — каза тя, когато я открих на домашния й телефон. — В свободното си време — представи си имам такова — се позанимавах по-подробно със Санта Крус. Защо Санта Крус — ще попиташ ти. Там има няколко неразкрити случая на изчезнали хора. Твърде много. Сама ги изрових от компютъра. Алекс, там става нещо. И пасва на останалото в този случай.
— Санта Крус присъстваше в първоначалния ни списък — казах аз. Опитвах се да се съсредоточа върху това, което тя ми беше казала току-що. Не можех да си спомня точно къде се намира Санта Крус.
— Звучиш уморен. Добре ли си? — попита тя.
— Прибрах се в хотела току-що. Дълга нощ.
— Алекс, заспивай веднага! Това може да почака. Приятни сънища.
— Не, все едно няма да мога да заспя. Кажи ми за Санта Крус. Искам да чуя.
— Добре. Говорих с лейтенант Коноувър от тамошната полиция. Интересен разговор. И доста изнервящ. Те, разбира се, знаят за изчезналите хора. Освен това са забелязали, че през последната година изчезват и домашни животни, както и животни от околните ферми. В онзи район има доста ферми. Никой не вярва във вампири, разбира се. Но Санта Крус си има особена репутация. Викат му Вампирската столица на Щатите. Понякога в слуховете има истина.
— Трябва да прегледам всичко, с което разполагаш досега — казах й. — Ще опитам да поспя малко. Но искам да прочета всичко, което ти изпратят от Санта Крус. Можеш ли да ми препратиш копия?
— Приятелят ми Тим ми обеща да ми изпрати цялата налична информация, свързана с изчезванията. Междувременно днес е почивният ми ден. Може да отида дотам с колата.
Отворих широко очи.
— Ако ще ходиш, вземи някого със себе си. Вземи Тим. Говоря сериозно! — Казах й за убийството на детектив Морийн Кук тук, в Ню Орлиънс. — Не ходи там сама. Все още не знаем с какво си имаме работа.
— Ще взема някого — обеща тя, но не знаех дали мога да й вярвам.
— Джамила, внимавай много. Имам лошо предчувствие за това.
— Просто си уморен. Хайде заспивай. Вече съм голямо момиче.
Говорихме още няколко минути, но не бях сигурен дали съм я убедил да не тръгва сама. Като повечето детективи от полицията и тя беше голям инат.
Отново затворих очи и започнах да се унасям, после заспах.
80.
Джамила си спомни един цитат от любимия и роман на Шърли Джаксън, по който бяха направили изключително слаб филм. „Ако ще го правиш, направи го сам“ — беше написала Джаксън. Това най-добре обобщаваше собствените й чувства по отношение на този случай. А може би дори и по отношение на живота й напоследък.
Караше стария си изпитан сааб към Санта Крус. Стискаше кормилото малко по-силно от обичайно и ръцете й бяха изтръпнали. Вратът й си оставаше все така схванат. Това бе много затормозяващ случай и тя просто не можеше да го изхвърли от мислите си. Убийците бяха някъде на свобода. Щяха да продължат да убиват, докато някой не ги спреше. Може би тя щеше да успее.
Опита да убеди приятеля си да тръгне с нея, но Тим отразяваше за вестника протестите на някакви велосипедисти. Освен това и тя не бе сигурна дали иска да прекара целия ден с него. Тим беше сладък, но все пак не беше Алекс Крос. Така че в момента тя напускаше магистралата и навлизаше в Санта Крус съвсем сама. Пак съвсем сама.