Джамила кимна.
— Непременно. Ако свърша преди седем. Благодаря за помощта. — Глупак.
81.
Вече бе наистина ядосана. И кой разумен човек не би бил? Скъсваше си задника от работа в нечий чужд град. Паркира сааба в една странична уличка в града, точно срещу бар „Асти“. Докато караше, загуби ориентация къде се намира река Сан Лоренцо, но трябваше да е някъде наоколо. Със сигурност я подушваше.
Тъкмо слезе от колата, когато се появиха двама мъже. Тръгнаха бързо и застанаха плътно от двете й страни.
Джамила примигна. Те сякаш се появиха от нищото. Руси конски опашки, помисли си тя. Студенти? Сърфисти? Надяваше се да са такива.
Бяха добре сложени, но нямаха вид да тренират с щанги всеки ден. По-скоро дължаха вида си на природата. В главата й нахлуха образи на Ерос, Хермес и Аполон. Изключително добре оформени мускули. Мъжественост. Изсечен мрамор.
— Мога ли да ви помогна, момчета? — попита тя. — Плажа ли търсите?
По-високият от двамата заговори изключително самоуверено или просто се перчеше.
— Съмнявам се — каза той. — Всъщност не сме сърфисти. Освен това живеем тук. А вие?
И двамата имаха тъмносини очи. С невероятно наситен цвят. Единият изглеждаше на не повече от шестнайсет. Движенията им бяха решителни и премерени. Това не й харесваше. Край тях на уличката нямаше никой, който да се намеси в случай на нужда.
— Може би вие можете да ми кажете къде е плажът — каза тя.
Те я притесняваха физически, стояха прекалено близо до нея. Тя нямаше да може да извади пистолета си. Не можеше да мръдне, без да се блъсне в единия от двамата. Те бяха с черни тениски, дънки и обувки за скално катерене.
— Може ли да се отдръпнете малко? — каза тя накрая. — Просто се дръпнете.
По-възрастният от двамата се усмихна. Плитката вдлъбнатина между устната и носа му беше сексапилна и заоблена.
— Аз съм Уилям. А това е брат ми Майкъл. Случайно да не търсехте нас, инспектор Хюз?
О, не, о, боже господи! Джамила се опита да посегне към оръжието в кобура на гърба си. Те стиснаха ръцете й. Взеха й оръжието с лекота, сякаш тя бе дете. Тя се удиви колко бързо се движат и колко са силни. Двамата я повлякоха по тротоара и й сложиха белезници. Откъде взеха белезниците? От Ню Орлиънс? От увитата детективка?
Отново заговори по-големият.
— Никакви писъци, иначе ще ви прережа гърлото, инспектор Хюз — каза той невъзмутимо. — Ще ви прережа гърлото!
После заговори вторият. Стоеше почти долепил лице до нейното. Тя видя дългите му вампирски зъби.
— Ако тръгнеш на лов за вампири, вампирите ще те уловят — каза той.
82.
Запушиха устата й, после грубо я натикаха на задната седалка на един пикап. Колата потегли рязко.
Тя броеше секундите и минутите. Първо караха из града, защото се налагаше да спират, после започнаха да се движат по-бързо и гладко, вероятно по магистралата.
После по някакъв много неравен път, може би черен. Тя прецени, че пътуването продължи приблизително четирийсет минути.
Внесоха я в някаква сграда, нещо като ранчо или постройка във ферма. Смееха се хора. На нея ли? Те носеха вампирски зъби. Боже. Стовариха я на тясно легло в малка стаичка и махнаха кърпата й.
— Дойде да търсиш Господаря — прошепна този, който се представяше като Уилям, приближил лицето си до нейното. — Направихте ужасна грешка, инспектор Хюз. Тя ще ви струва живота.
Той се усмихна ужасяващо и тя почувства, че едновременно й се присмива и я съблазнява. Този, който се наричаше Уилям, докосна бузата й с дългите си тънки пръсти. Погали я леко по гърлото, взря се в очите й.
Чувстваше се отвратена, искаше да избяга, но не можеше да направи нищо. Тук имаше поне десетина вампири — гледаха я като парче месо.
— Не знам нищо за никакъв Господар — каза тя. — Какво е Господаря? Обяснете ми.
Братята се спогледаха самодоволно. Неколцина от останалите се засмяха на глас.
— Господаря е този, който предвожда — каза Уилям. Беше толкова спокоен, толкова сигурен в себе си.
— Кого предвожда Господаря? — попита тя.
— Ами всеки, който го последва — отвърна Уилям. Той отново се засмя, изглежда, се забавляваше изключително много за нейна сметка. — Вампирите, инспектор Хюз. Други такива като Майкъл и мен. Много други, в много, много градове. Не можете да си представите мащабите. Господаря дава прости указания какво да се мисли, как да се действа, такива неща. Господаря не отговаря пред никакви власти. Господаря е по-висше същество. Започвате ли да разбирате? Искате ли да се запознаете с Господаря?