— Ще се обадя в полицията в Санта Крус. Тя ми даде името и номер на полицая, с когото беше говорила. Мисля, че се казваше Коноувър. Записал съм си го някъде. Веднага ще му позвъня.
— Добре. Благодаря, детектив Крос. Ще ми се обадите ли след това? — попита Тим. — Ще ви бъда много благодарен.
Обещах да го информирам, после опитах да се свържа с лейтенант Коноувър от полицията в Санта Крус. Той не беше на работа, но аз се развиках и споменах името на Кайл Крейг. Сержантът с неохота ми даде домашния телефон на Коноувър.
Някой вдигна на този номер и чух силна музика, която успях да разпозная като „Ю Ту“.
— Има купон при басейна. Идвайте. Или се обадете в понеделник — каза един мъжки глас. — Чао засега.
Връзката прекъсна.
Набрах отново и казах:
— Търся лейтенант Коноувър. Спешен случай. Обажда се детектив Алекс Крос. Във връзка с инспектор Джамила Хюз от Сан Франциско.
Чух:
— А, по дяволите! — И после: — На телефона е Коноувър. Кой казахте, че сте?
Възможно най-кратко му обясних кой съм и каква е връзката ми със случая. Имах чувството, че Коноувър е пиян или близо до това състояние. Вярно, че беше почивният му ден, но, за бога — при него бе едва два часът.
— Тя замина към подножието на планината да търси някакви ню уейв вампири — каза той и се засмя презрително. — В Санта Крус няма вампири, детектив Крос. Можете да ми повярвате. Сигурен съм, че с нея всичко е наред. Вероятно в момента шофира към Сан Франциско.
— Засега са станали поне двайсет и пет убийства във вампирски стил — опитах се да отрезвя Коноувър или поне да пробия опиянението му. — Те бесят жертвите си и после източват кръвта им.
— Казах ви всичко, което знам — отвърна той. — Мога да се обадя на патрулните коли, ако искате — добави Коноувър.
— Направете го. А междувременно аз ще се обадя на ФБР. Те вярват, че в тези убийства са замесени вампири. Кога последно видяхте инспектор Хюз?
Той се поколеба.
— Кой знае? Чакайте да помисля, някъде преди двайсет и четири часа.
Затворих му. Никак не ми беше харесал.
После седнах и се замислих за всичко случило се, откакто се запознах с Джамила Хюз. Направо ми се замая главата от този случай. Всичко в него бе прекалено, напълно нова територия. Присъствието на Мислителя наоколо влошаваше положението допълнително.
Обадих се на Кайл Крейг и после на „Америкън Еърлайнс“. Позвъних на Тим Брадли и му казах, че тръгвам за Калифорния.
Санта Крус.
Столицата на вампирите.
Джамила бе в беда там. Усещах го.
84.
По време на дългия полет към Калифорния осъзнах, че Мислителя не ме бе тормозил от два дни. Това бе необичайно и се зачудих дали и той не пътува нанякъде. Какво става? Дали не се намира в моя самолет за Сан Франциско? Спомних си една изтъркана стара шега за параноята. Един мъж разправял на психиатъра си, че всички го мразят. Психиатърът му казал, че говори глупости — не може всички да го мразят, защото не всички го познават.
Стана по-лошо. В един момент дори се разходих по пътеката между седалките и огледах останалите пътници. Никой не ми изглеждаше дори смътно познат. Не видях Мислителя в самолета. Освен това никой не беше с вампирски зъби. Започвах да превъртам.
Пристигнах на летището в Сан Франциско, където ме посрещнаха агенти от ФБР Казаха ми, че очакват Кайл да пристигне от Ню Орлиънс. В момента пътувал. Напоследък Кайл ме притискаше повече от всякога с настояването си да се прехвърля на работа във ФБР Промяната несъмнено щеше да ми се отрази добре финансово. Агентите печелеха по-добре от детективите. Работното им време обикновено също бе по-приемливо. Може би щях да успея да убедя Нана и децата, когато тази история приключеше. Надявах се да е скоро, но на какво ли разчитах да стане така?
Потеглих от летището заедно с трима агенти в един тъмносин високопроходим джип. Седях отзад със старшия агент от Сан Франциско. Името му беше Робърт Хатфийлд и той ми каза какво бяха научили.
— Открихме къде са се настанили някои от така наречените вампири. Живеят в едно ранчо в подножието на планината, северно от Санта Крус, не много далеч от океана. На този етап не знаем дали са задържали инспектор Хюз против волята й там. Не е била забелязана никъде.
— А какво има в планината там? — попитах Хатфийлд. Той изглеждаше младолик, можеше да е на всяка възраст между трийсет и пет и петдесет. Беше в добра физическа форма. Късо подстриган. Очевидно държеше на външността си.