Към три Кайл дойде при мен на скалите, от които наблюдавах ранчото.
— Изглеждаш ми нещо болнав — казах му.
— Благодаря. Тежка нощ. Тежък месец. Тревожиш се за нея, нали? — попита ме той. Сега изглеждаше като дистанциран наблюдател. Спокоен и овладян. Типичният Кайл. Пресметливост и интелигентност. — Не знам нищо повече, Алекс. Казах ти каквото знам.
— Все още виждам трупа на Бетси Кавалиър. Не искам отново да видя такава гледка. Да, тревожа се за нея. Ти не се ли тревожиш? Какво е предчувствието ти, Кайл?
— Ако е жива и е затворена някъде там, нямат причина да я убиват сега. Държат я там поради някаква причина.
Ако е жива.
Кайл ме потупа по рамото.
— Поспи малко, ако можеш — каза той. — Почини си. — После се отдалечи. Но когато погледнах към него, той ме гледаше.
Облегнах се на един дъб и се завих с якето си. Трябва да съм заспал в някой момент между три и три и половина. Сънувах Бетси Кавалиър, после моята партньорка и приятелка Патси Хамптън — която също бе убита. Накрая видях Джамила. О, боже, не и Джам. Не бих го понесъл.
Усетих, че някой стои надвесен над мен. Отворих очи.
Беше Кайл.
— Време е — каза той. — Време е да получим някои отговори.
87.
Ранчото беше на четири-петстотин метра. Теренът между къщата и нас бе твърде открит, за да се промъкнем спокойно дотам. Там ли бяха убили Джамила?
Кайл прошепна:
— Може да е още жива. — Сякаш четеше мислите ми. Какво друго знаеше той? Какво криеше от мен?
— Мислех си за братята — казах аз. — Преди не им се е налагало да бъдат внимателни и не са били. Илюзионистите бяха предпазливите. Те са извършвали убийства в продължение на дванайсет години, без да бъдат заловени. Нито дори заподозрени за някое от убийствата.
— Мислиш, че новият Господар е насочил подозренията към Даниъл и Чарлз?
— Обзалагам се, че това е част от схемата. Братята са извършвали убийства в градове, където илюзионистите са били на турне. Господаря е искал да заловим Даниъл и Чарлз. Това е било капан.
— Тогава защо ги уби в Ню Орлиънс?
— Може би защото братята са психопати. Може би защото са получили нареждане да направят точно това. Ще трябва да попитаме Господаря.
— Те си мислят, че никой не може да ги спре. Е, тук вече грешат — каза Кайл. — Ще ги спрем.
И точно тогава последва изненада за нас. Предната врата на къщата се отвори. Няколко мъже с тъмни дрехи се появиха навън. Двамата братя не бяха сред тях. Мъжете бързо се отправиха към затревената част от двора, където бяха паркирани безразборно пикапи и ванове. Запалиха колите и ги подкараха към фасадата на къщата.
Кайл говореше по уоки-токито си. Предупреждаваше снайперистите, които чакаха разположени по дърветата и скалите зад нас.
— Бъдете в готовност.
— Кайл, не забравяй Джамила.
Той не ми отговори.
Предната врата отново се отвори. Сенчести фигури започнаха да излизат от къщата. Бяха облечени в черни роби с качулки и вървяха по двойки.
Един от всяка двойка притискаше пистолет към главата на другия.
— По дяволите! — прошепнах аз. — Знаят, че сме тук.
Нямаше как да разберем кой, кой е и дали някои от фигурите в черните роби наистина са взети заложници. Опитах се да разпозная фигурата на Джамила, походката й. Беше ли и тя сред тях? От мястото си не можах да я открия.
— Всички да тръгват. Сега! — нареди Кайл по радиостанцията си. — Бързо! Бързо!
Черните фигури продължиха да вървят към очакващите ги пикапи и ванове.
Един от заложниците внезапно се хвърли на земята — само един.
— Това е тя — казах аз.
— Убийте този, който върви до нея! — нареди Кайл.
Един от снайперистите веднага стреля. Фигурата с качулка се строполи на земята.
Втурнахме се напред, бягахме по стръмния хълм към къщата. Някои от фигурите с качулки започнаха да стрелят по нас. Не уцелиха никого. Агентите от ФБР още не отговаряха на огъня.
После откъм хълма започна автоматична стрелба. Някои от фигурите с качулки паднаха, убити или ранени. Неколцина вдигнаха високо ръце в знак, че се предават.
Не отделях очи от фигурата, за която си мислех, че е Джамила. Тя отново се беше изправила, но се препъваше и залиташе. После свали качулката си и видях, че наистина е Джамила. Тя погледна към хълмовете и вдигна високо ръце.