— Благодаря ви, че намерихте време, доктор Панг — каза инспектор Хюз. — Оценяваме високо помощта ви.
— Наистина оценяваме това, което правите — включих се в хора от хвалебствия и благодарности и аз.
— Няма нищо, за мен е удоволствие — каза той. — Не съм съвсем сигурен с какво да започна, освен с това, че тези две убийства са изключително любопитни и за самия мен. Мъжът е жестоко изпохапан и аз съм относително сигурен какъв е бил нападателят му — всъщност бил е тигър. Ухапванията по жената са направени от двама души. Изглежда, тигърът и тези двама души са били заедно. В група. Което е необичайно. И странно, меко казано.
— Тигър? — Джамила изрази на глас недоверието, което всички изпитвахме. — Сигурен ли сте? Това не ми изглежда възможно, доктор Панг.
— Алън, обясни по-подробно, моля те — намеси се Уолтър Лий.
— Ами, както знаете, хората са хетеродонти, т.е. те имат зъби с различни размери и форми, които изпълняват няколко различни функции. Най-характерни са кучешките ни зъби, които се намират между последния резец и първия кътник от всяка страна на челюстта. Кучешките зъби се използват за разкъсването на храната.
Уолтър Лий кимна и доктор Панг продължи. На този етап той говореше единствено на съдебния лекар. Аз улових погледа на Джамила и тя ми намигна. Хареса ми, че има чувство за хумор.
Доктор Панг бе в стихията си.
— За разлика от хората някои животни са хомодонти. Техните зъби са с еднакъв размер и форма и изпълняват една и съща функция. Това обаче не се отнася за големите котки, особено за тигрите. Зъбите на тигрите са адаптирани към специфичните им хранителни навици. Всяка челюст има шест издадени резци, два остри, извити кучешки зъба и кътници, които са се трансформирали в остри режещи зъби.
— Това важно ли е по отношение на тези убийства? — попита Джамила Хюз. Аз се канех да задам същия въпрос.
Дребният мъж кимна ентусиазирано.
— Да, разбира се. Със сигурност. Челюстта на тигъра е изключително силна, може да стисне така, че да пречупи кост. Челюстта се движи само нагоре и надолу, не настрани. Това означава, че тигърът може само да разкъсва или премазва храната си, не да я дъвче или ръфа. — Той ни го демонстрира със собствените си зъби и челюст.
Преглътнах с мъка и усетих, че главата ми се клати напред-назад. В тези убийства бе замесен тигър? Как бе възможно?
Доктор Панг замълча. Той вдигна ръка и се почеса енергично по плешивото теме. После каза:
— Това, което напълно ме озадачава, е, че някой е наредил на тигъра да се отдръпне от жертвата си, след като я е нападнал — и тигърът се е подчинил. Ако това не се бе случило, жертвата щеше да бъде изядена.
— Абсолютно невероятно — каза съдебният лекар и потупа доктор Панг по гърба. После погледна Джамила и мен.
— Каква беше поговорката — „Улови тигъра, ако можеш“? Не би било лесно да се скрие тигър в Сан Франциско.
10.
Големият бял тигър издаваше пуфтящи звуци, нещо като приглушено свирене. Шумното вдишване се чуваше дълбоко в широкото му гърло. Звукът бе почти нереален. Птиците излетяха подплашено от близкия кипарис. Малките животни се разбягаха възможно най-бързо.
Тигърът бе мускулест, дълъг два метра и половина и тежеше малко над двеста и шейсет килограма. В нормални обстоятелства негова плячка биха били малки и големи диви прасета, елени, антилопи, водни бикове. В Калифорния нямаше нормални обстоятелства. Обаче имаше предостатъчно хора.
Тигърът подскочи бързо, гладкото му силно тяло се движеше без усилие. Младият рус мъж дори не се опита да го спре.
Масивните челюсти на тигъра се разтвориха широко, после се сключиха върху главата на мъжа. Челюстите на животното бяха достатъчно силни да премажат на прах костта.
Мъжът изкрещя:
— Спри! Спри! Спри!
Колкото и да бе невероятно, тигърът спря.
Просто така. По команда.
— Ти печелиш. — Русият мъж се засмя и потупа тигъра, който освободи главата му.
Мъжът се изви рязко наляво. Движенията му бяха почти толкова бързи и непринудени като на животното. Сега младият мъж подскочи. Той атакува уязвимото място на тигъра — кремавобелия му корем, като заби зъби в плътта му.
— Пипнах те, бебе такова! Ти губиш. Оставаш си мой роб.