— Майка ти дали ще поеме случая?
— Не, тя се занимава с разводи.
— Ами баща ти?
— Той не ходи в съда.
— Но не можеш ли да поговориш с родителите си и да ми намериш добър адвокат?
— Разбира се, с най-голямо удоволствие.
Харди бавно се изправи и каза:
— Благодаря, Тео.
— Всъщност нищо не съм направил.
— Изслуша ме, а това означава много.
На излизане от заседателната зала Тео угаси лампите. Джъдж ги последва навън.
6.
Втора поредна сутрин петъчното издание на «Стратънбърг Газет» пусна на първа страница материал за обходния път през Ред Крийк. Тео го прочете с огромен интерес на кухненската маса, докато двамата с Джъдж ядяха «Нириос» и се готвеха за поредния ден, макар че той съвсем не беше обикновен, защото Тео заминаваше на лагер. Единственото лошо нещо на излета беше, че не се допускаха кучета. Тео и още няколко скаути бяха питали веднъж майора дали може да вземат и кучетата си, но отговорът беше категорично «не». Майорът заяви, че и така му е достатъчно трудно с петдесет градски деца, които трябва да държи под око. Не му трябвала и беснееща глутница кучета.
Тео не каза нищо, но си помисли, че е малко нечестно. Джъдж беше много дисциплинирано куче, което идваше по команда, сядаше по команда, лягаше по гръб по команда и никога не бягаше от стопаните си. Не се отделяше от Тео, когато бяха извън дома. На Джъдж много щеше да му хареса да отиде на лагер с момчетата, да седи край лагерния огън и да спи с Тео в алпийска палатка, да го придружава на походи и да плува. Но кажеше ли майорът «не», значи «не».
Господин Буун вече беше излязъл — обичаше рано сутрин да си поръча бяла препечена филийка със своя кафе-клуб в едно заведение в центъра на града. Госпожа Буун не закусваше. Сутрин обикновено седеше в хола по халат и мълчаливо четеше вестника. Тя говореше по цял ден, затова се наслаждаваше на миговете тишина рано сутрин. Но понякога, като днес, седеше на масата в кухнята с Тео и двамата четяха вестника заедно. Той заминаваше за уикенда и тя искаше да е край него.
Според «Газет» изявлението, направено от губернатора, предизвикало бурни спорове между различни групи в града. Природозащитниците, предвождани от Сиера Клъб, Екологичния съвет на Стратън и още няколко други групи, шумно възразяваха и заплашваха със съдебни дела. Строителите и превозвачите хвалеха губернатора и обходния път и надаваха вой срещу натовареното движение на Батъл Стрийт и вредата от него за града. Неправителствена организация за добро управление се включи с протеста, че проектът е твърде прахоснически и ненужен. Няколко собственици на земя бяха гневни, тъй като щатът възнамеряваше да отчужди имотите им. Семейството на Харди Куин не беше споменато.
В други райони на щата поздравяваха губернатора за прокарването на проекта. Кметът на Лоуънсбърг, на час път на юг, твърдеше, че отсъствието на обходен път край Стратънбърг запушва «важни търговски артерии» и вреди на икономиката на града. В Карлсбърг, на час път на север, един щатски сенатор беше заявил, че заводите затварят през последните години заради бавното придвижване на камионите в района на Стратънбърг.
Бушуваше война на думи. Докато четеше, Тео научи, че окончателното решение относно строителството на обходния път ще бъде взето от окръжната комисия — съвет от петима членове, избрани от петте района на окръга. За двама нейни членове се знаело, че подкрепят строителството на пътя. Двама още не били решили. В момента петият не можел да бъде открит за коментар.
На втора страница имаше голяма карта на окръг Стратън, в средата на която беше градският площад. Шосе 75 беше главен четирилентов път, който прекосяваше целия щат и беше много натоварен. В северната част на Стратънбърг той се превръщаше в Батъл Стрийт и точно тук започваха проблемите. За да предпазят старинния квартал на града от претоварване, градските и окръжните проектанти буквално бяха изнесли цялото строителство извън очертанията на Стратънбърг, в окръга. Вече почти трийсет години търговските центрове, заведенията за бързо хранене, автомивките, мотелите, банковите клонове, големите магазини за хранителни стоки, автосервизите и други подобни се настаняваха нагъсто от двете страни на Батъл Стрийт, чиито две платна бяха станали четири, шест и накрая осем. Движението беше натоварено, но се точеше относително добре. Стратегията беше проработила, защото очарованието и обликът на старата част на Стратънбърг бяха съхранени. Не беше необичайно да чуеш хора да се оплакват от бъркотията на Батъл Стрийт, но честно казано, благодарение на този осемкилометров участък от шосе 75 нямаше оживено движение по главната улица на града.