Пърси отново изврещя. Риташе и се гърчеше от болка и страх.
— Направи нещо, Тео, направи нещо! — пищеше той.
— Просто лежи и дръж главата си нависоко. Главата ти трябва да е по-високо от ухапаното място, разбра ли?
Пърси явно схвана и се постара да се отпусне. Облегна се на лакти. По бузите му се стичаха сълзи.
— Трябва да направиш разрези върху следите от ухапването, нали, Тео? И после да изсмучеш отровата?
— Не, при ухапване от змия не се постъпва така! — възрази Тео.
— Напротив! — настоя Уди. — Гледах по Ю Туб.
— И аз — подкрепи го Филип. — Освен това беше голяма змия с много отрова. Ако не се изсмуче бързо, ще трябва да му отрежат крака.
Пърси отново нададе вой.
— Защо не млъкнете! — викна Тео.
Оливър коленичи срещу Тео. Вече беше отворил комплекта за случай на змийско ухапване и беше готов за действие.
— Виж, Тео, прочетох инструкциите. Ясно е казано, че трябва да се направят разрези върху следите от двата змийски зъба с ето този малък бръснач. — Той вдигна бръснача — беше не повече от два сантиметра и половина, но изглеждаше огромен. Оливър продължи: — Правиш Х-образен разрез върху всяка следа от змийски зъб, после пъхваш тръбичка за изсмукване, за да издърпаш отровата.
— Защо преди това не ме застреляте? — простена Пърси, отново облян в сълзи.
— Това е старият начин за действие при ухапване от змия — заяви Тео. — Но комплектът ми за случаите на змийско ухапване е чисто нов.
— Пет пари не давам.
— Според мен трябва да се сложи турникет на пет сантиметра над ухапването — притече се на помощ Филип.
— Някой друг да изтърси поредната глупост? — сряза ги Тео.
Оливър погледна към Пърси и каза:
— Виж, Пърси, според мен трябва да изтеглим отровата. Тя обаче е в твоя крак. Какво мислиш?
— С мен е свършено, щом завися от вас, смотаняци такива! — Затвори очи и простена: — Тео, вие ми се свят!
— Дръпнете се! — нареди Тео. Бързо уви раната със стерилна превръзка и я залепи с лепенка. Пърси хленчеше, но поне беше престанал да се мята и да рита. — Ето какво ще направим. Трябва да го върнем в лагера, а после да го закараме в болницата. Ще го носим внимателно по пътеката, докато пресрещнем майора. Старайте се ухапаното място да е по-ниско от главата му. Филип, ти тръгни напред и се оглеждай за змии.
— Според мен трябва да разрежем раната и да използваме помпата за изсмукване — обади се Оливър. — Едно време са изсмуквали отровата с уста. При наличие на кариес отровата отивала право в мозъка и човекът умирал по-бързо от ухапания.
— Абе вие няма ли да млъкнете? — отново ги скастри Тео.
Вдигнаха Пърси от земята и преметнаха ръцете му през врата на Уди и Кал. Тео обхвана с длани ухапания десен крак, а Оливър пое левия.
— Внимателно — напомни Тео. — Не трябва да го клатим, защото отровата се разпространява много бързо. Пърси, сигурно ще продължи да ти се вие свят. Ако се налага да повърнеш, просто кажи. Никакви изненади. Ясно?
— Ясно. — Пърси дишаше учестено и беше престанал да плаче. Затвори очи, за да не гледа крака си. А той се подуваше все повече.
Затътриха се по пътеката, а Пърси натежаваше с всяка секунда. След десет минути спряха да си починат.
— Кажи нещо, Пърси. Трябва да стоиш в съзнание.
— В съзнание съм — продума той немощно.
— Лошо ли ти е?
— Кракът ми никак не е добре.
— А коремът ти зле ли е?
— Още не. Ще умра ли, Тео?
— Няма. Това е само един медноглав щитомордник. Те не убиват хора, но адски ще ти прилошее.
— Беше голям, нали?
— Да, голям беше.
— Някой снима ли го?
Скаутите се спогледаха и осъзнаха, че са били толкова сащисани от случващото се, че не са направили снимки.
— Май не — отговори Тео.
— Да се обадя ли на мама? — попита Пърси.
— Според мен майорът трябва да го направи. Да тръгваме.
Отново го вдигнаха и продължиха да се спускат по пътеката.
Момчетата бяха изтощени, когато видяха майорът да се подава зад един завой. С него бяха господин Хоган и господин Бенет. Пърси все още беше в съзнание и се оплакваше, че му се вие свят. Отнесоха го в малка просека близо до рампа за лодки и го положиха върху една маса за пикник. Майорът свали стерилната превръзка, за да погледне ухапаното място, и явно се стресна от отока. Докато чакаха, Пърси се хвана за корема. След малко вече повръщаше.
Майорът го придържаше и притискаше влажна кърпа към челото и устата му. Колкото повече повръщаше Пърси, толкова по-силно ридаеше. Мъчителна гледка.
Най-сетне чуха хеликоптера.