9.
Вечерята беше мълчалива. Много мълчалива, много унила. Момчетата от патрул «Сокол» бяха необщителни, въртяха се около своя лагерен огън и ядяха пилешки гърди на тиган и картофи, увити във фолио и изпечени на въглените. Когато се стъмни, те се преместиха на централния огън и се присъединиха към останалите патрули. Всички от отряд 1440 бяха притихнали и умислени. Майорът им позвъни от болницата, където медицинският хеликоптер беше откарал него и Пърси. Родителите на Пърси бяха пристигнали и положението, изглежда, беше под контрол. За щастие, в болницата имаха предостатъчно противоотрова за ухапвания от медноглав щитомордник и Пърси беше стабилизиран и упоен.
Приятелите му разговаряха тихо, докато карамелизираха на огъня нанизани на пръчка бонбони маршмелоу, озарени от топлата светлина на горящите дърва. Искаше им се да задават трудни въпроси като той ще умре ли? Или пък ще изгуби ли крака си? Но проявиха сдържаност. Странно защо започнаха да си разказват истории за змии. В това изобщо нямаше смисъл, и бездруго бяха неспокойни и напрегнати. Всяко листенце, което прошумоляваше на вятъра, им се струваше гърмяща змия. Всяко просъскване на дърво в огъня превръщаха в непозната отровна твар. Всяка клонка, прекършена в далечината, им се струваше друг медноглав щитомордник, който се промъква към тях отзад. И на всеки десет минути някой скаут се прокрадваше зад гърба на друг, щипваше го по врата с два пръста и се провикваше: «Змия!». Шега, която опъваше нервите на всички и предизвикваше силен неспокоен смях. Накрая господин Бенет отмести историите от змиите към по-уместната тема за вампири и зомбита.
Към девет вечерта се зададоха фарове. Майорът се връщаше от болницата. Застана пред отряда близо до лагерния огън и ги осведоми за състоянието на Пърси. Кракът му бил много подут и се чувствал доста зле, но бил в съзнание и се очаквало да се оправи. Щял да постои няколко дни в болницата, а после щели да го изпишат и да го изпратят у дома. Лекарят се притеснявал най-много за увредената кожа около ухапаното място. Имало мъртва тъкан и сигурно щели да останат белези.
След това майорът вечеря набързо и помоли останалите членове на патрул «Сокол» да се отделят заедно с него малко по-надолу по езерото. Седнаха на пънове, недалече от мястото, където вълните тихичко се плискаха в скалите на брега. Имаше пълнолуние, беше красива нощ и би следвало да няма никакви проблеми.
Тео обаче подозираше неприятности.
Майорът помоли Уди пръв да разкаже какво се е случило. Уди предаде вярно и точно срещата с медноглавия щитомордник. Когато приключи, майорът го изпрати да се връща в лагера. След това Кал разказа своята версия и си тръгна. Последваха го Филип, Оливър и останалите.
Накрая Тео остана сам. Бяха само двамата с майора, който в този миг се взираше в отражението на луната в езерото.
— Съгласен ли си с всички, Тео? — попита той.
— Да, сър — отвърна Тео без колебание.
Майорът се извърна и седна до Тео на дънера.
Прокашля се и попита:
— Какво си длъжен да направиш като водач на патрул, когато хората ти се натъкнат на опасно животно?
— Зависи какво е животното — отговори Тео.
— В конкретния случай е отровна змия.
— Трябва веднага да предупредя патрула да се отдръпне от змията и да напусне мястото по най-бързия начин.
— Ти това ли направи, Тео?
Тео преглътна мъчително и отговори:
— Не, сър.
— Веднага ли позна, че змията е медноглав щитомордник?
— Да, сър.
— Колко отровни змии има по тези места?
— Три. Медноглав щитомордник, коралова змия и кротал.
— И научи това, докато учеше за отличието си по естествознание ли?
Тео беше гледал достатъчно филми за Пери Мейсън и действителни съдебни процеси, за да съзнава, че майорът се готви да нанесе съкрушителния удар.
— Да, сър — бавно отговори момчето.
Настана дълга мъчителна пауза, докато двамата гледаха озареното от лунната светлина езеро. Тео беше в очакване на следващите думи на майора. Накрая той каза:
— Е, Тео, изглежда, по време на поход в местност, известна като обиталище на медноглави щитомордници, патрул «Сокол» се е натъкнал на такава змия, при това голяма, и вместо незабавно да предприеме стъпки да избегне змията, направил обратното. Патрулът веднага се приближил, за да я огледа по-добре, а по едно време Пърси взел пръчка и решил да я дразни. Ти като водач на патрула в крайна сметка си проявил присъствие на духа да наредиш на всички да се отдалечат, но дотогава Пърси, който, всички знаем, не е най-благонадеждният член на отряда, някак е изгубил равновесие, политнал е напред, на практика върху змията, и тя го е ухапала. Достоверно ли обобщих ситуацията, Тео?