Тео сигурно би променил няколко думи, но моментът не беше подходящ да шикалкави. Майорът беше предал абсолютно точно най-важните моменти. Тео прехапа устна и отговори:
— Да, сър.
Още една дълга пауза. В далечината откъм лагерния огън се разнесе смях. Щастливци!
— Добре, Тео, представи си, че си адвокат. Каква ще е най-добрата ти защита?
Най-сетне, каза си Тео и поде на секундата:
— Разказът, който сте чули, представя достоверно случилото се, но има още няколко фактора. Първо, ние, естествено, се оглеждахме за медноглави щитомордници и повечето соколи имаха в раниците си комплекти за оказване на първа помощ в случай на ухапване. Неподходящи комплекти, но да кажем, че бяхме подготвени. Затова, когато наистина видяхме змията, при това толкова голяма и красива, просто нямаше как да не спрем да й се полюбуваме и точно това направихме. Човешко е, не мислите ли? В гората сте, търсите приключения, търсите вълнение и изведнъж ги намирате във вид на опасна змия. Направо не можете да повярвате на късмета си. На всяка цена трябва да спрете за секунда и да се полюбувате на змията. Всички го правят, поне всеки бойскаут. Да, приближихме се малко повече, но не съм въвлякъл патрула си в опасно положение. Нищо подобно. Там, където стояхме, змията не можеше да ни ухапе и не се движеше към нас. Не ни застрашаваше опасност. Да, може би бяхме твърде близо, но не в опасния обсег. Змията лежеше на тясна скална издатина и когато бавно се нави на кълбо — не знам със сигурност дали в отбранителна или в нападателна поза, защото откъде може да знае човек, — наредих на патрула да отстъпи назад. За секунда никой не помръдна, дори аз, но си личеше, че сме готови да си плюем на петите. После глупавият Пърси пристъпи напред с пръчка и реши да се позабавлява. Щом видях пръчката, му изкрещях да се дръпне, но буквално след части от секундата той вече летеше напред. Извади късмет, че змията не го ухапа по шията или по лицето.
Майорът слушаше внимателно и обмисляше всяка дума. Когато Тео приключи, настана поредната продължителна пауза в разговора, през която двамата се взираха във водата. Накрая майорът каза:
— Нужни са много неща, за да бъдеш водач, Тео. Обстойно планиране, способност да предвиждаш бъдещето и така нататък, но и хладнокръвие в битката. Научих го в действителните сражения, когато ми се налагаше да вземам решения на живот и смърт за броени секунди. Не си действал своевременно, Тео. Трябвало е незабавно да се махнете от там.
— Мен ли обвинявате, че Пърси беше ухапан?
— Не изцяло. Но при дадените обстоятелства ти не си действал уместно.
— Добре, ако бях извикал на всички да отстъпят назад още щом видяхме змията, мислите ли, че Пърси щеше да ме послуша? Той никога не прави каквото му се казва. Не слуша мен. Не слуша вас. Не слуша родителите или учителите си. Миналия месец го отстраниха от учебни занятия за три дни, защото изстреля фойерверки по време на цигулков концерт. На предишния лагер беше забравил да си вземе четка за зъби, бельо, чорапи и фенерче. Два пъти пропада на изпита за новаци. Той е глупак, знаете го не по-зле от мен.
— Може би точно затова бойскаутството е нужно на Пърси, Тео. Той трябва да се научи на дисциплина.
— Е, късмет с това.
Майорът се извърна и се взря в Тео.
— Ти си един от нашите водачи и от най-добрите ни скаути, но днес, Тео, се огъна под напрежението. Допусна патрулът ти да се доближи до опасно животно и резултатът е лош. Един от скаутите ни е в болница с подут крак и с белези, които ще му останат за цял живот. Можеше да бъде и по-зле. Тео, нямам друг избор, освен да те отстраня като водач на патрул «Сокол». Не искам да те злепоставям, затова няма да го разгласяваме преди следващото събрание. Нито дума, ясно?
На Тео му се щеше да намрази майора, но всъщност много му се възхищаваше, направо го обожаваше и искаше да му подражава. Майорът се беше сражавал във войни, беше пилотирал бойни самолети, беше обиколил света, беше успял на две-три поприща, а сега за забавление се бе посветил изцяло и доброволно на работата си като скаутмастер. Тео се измъчваше при мисълта, че според майора той не се е справил със задълженията си пред патрула.
Но майорът беше кален в битки морски пехотинец и Тео можеше да се постарае да стане като него. Преглътна болезнено, стисна зъби и каза:
— Да, сър.
Бързо се скупчиха облаци и нощта внезапно стана черна. Тео последва майора обратно до лагера, където дейността позаглъхваше и разказите за призраци и змии постепенно губеха очарованието си. Угасиха лагерните огньове, прибраха храната и скаутите тръгнаха към палатките си. Всеки спален чувал беше изтръскан и старателно проверен за змии. Всяка палатка беше огледана на светлината на фенерчетата сантиметър по сантиметър. Местата покрай палатките, високата трева и храсталаците, скалите и дори тоалетните бяха претърсени веднъж, а после и още веднъж. Постепенно скаутите се прибраха по палатките, дръпнаха ципа на входа, мушнаха се в спалните си чували и наостриха уши, да не би някоя змия да пълзи към тях по мократа трева. Когато всичко утихна и се успокои напълно, някакъв смешник от сектора на патрул «Глиган» изпусна едно високо «Ссс!», което се стори смешно на малцина.