За пръв път, откакто беше скаут, на Тео му се искаше да се прибере у дома.
10.
Дъждът рукна преди зазоряване и когато слънцето се показа, вече всичко беше подгизнало. Скаутите бяха тренирани и подготвени за лошо време, но студеният вятър и калта разваляха удоволствието от лагеруването. Обикновено в неделя сутрин майорът водеше отряда на кратък поход до някое място с красива гледка, където провеждаше религиозна служба. Той не беше свещеник или проповедник и не изискваше задължително присъствието на всички скаути. Беше мъдър човек, който вярваше в Бог и се възхищаваше от творенията Му на земята. Тео обичаше тези богослужения по планинските върхове, защото ги намираше много по-смислени от провежданите в истинска църква. Тъй като валеше обаче, майорът реши да пропусне службата, да ускорят закуската и да се заемат с прибирането на лагера.
В десет сутринта старият зелен автобус беше натоварен и тръгна от Инид Пойнт, пълзейки бавничко нагоре, защото гумите буксуваха в капа. Най-сетне стигнаха до павиран път и всички си отдъхнаха. Когато набраха скорост и забръмчаха по шосето, много от скаутите затвориха очи и се унесоха. През нощта повечето бяха спали на пресекулки. Задремеха ли, сънуваха огромни пепелянки с остри зъби, от които капе смъртоносна отрова, а събудеха ли се, сякаш чуваха как змиите пълзят отвън, съвсем близо до палатката им. Сега, на сигурно място в автобуса и на път за дома, изведнъж ги налегна умора.
Времето се влоши още повече. Движението беше бавно и подминаха две сериозни катастрофи, докато пъплеха към Стратънбърг. Двучасовото пътуване се удължи двойно и скаутите се измориха. Когато автобусът прекоси река Янси и навлезе в центъра на града, те нададоха радостен възглас. Във ВВЧ — сградата на ветераните от войните в чужбина, разтовариха калната си екипировка и се уговориха да почистят всичко на следващия ден.
В три следобед Тео си беше у дома. Освежен след дългия душ, той седеше с Джъдж в хола и сърбаше пилешка супа с фиде, докато баща му четеше неделния вестник, а майка му разлистваше някакъв роман.
Майорът категорично забраняваше на скаутите да носят мобилните си телефони и лаптопите си в лагера. Смисълът на похода беше да се откъснат от дома, да преживеят приключение на открито, далече от съвременната цивилизация, и той не искаше да разваля всичко, като даде на родителите възможност да се осведомяват час по час относно заниманията на скаутите. Не понасяше капризните родители, които предявяваха изисквания и настояваха за специално отношение към техните единствени и неповторими момчета.
Затова семейство Буун не бяха научили грандиозната новина за змийското ухапване. След като се нахрани и Джъдж облиза купата му, Тео им разказа за случилото се.
Майка му се ужаси, а баща му го намери за забавно. Не познаваха Пърси и родителите му, а Тео чудесно описа какъв пакостник е той. След това им разказа за късния си нощен разговор с майора и накрая сервира новината, че е отстранен за два месеца като водач на патрул «Сокол».
— Това е абсурдно! — възкликна майка му.
Баща му, изглежда, беше съгласен. Половин час обсъждаха действията на Тео и решението на майора. Често спореха. По едно време Тео оповести:
— Мисля да се откажа от скаутството.
И двамата му родителите се смълчаха.
Тео продължи:
— Според майора скаутският патрул е като отряд на морската пехота, където всички безпрекословно изпълняват заповеди. Не става така. Ние не сме толкова дисциплинирани. Не мога да крещя заповеднически и да командоря. Каквото и да бях казал или направил, нямаше да спра Пърси да се доближи до змията. Според мен наказанието е прекалено строго и несправедливо.
— Съгласна съм — каза майка му.
— Може и така да е — отбеляза баща му, — но е глупаво да напуснеш. На теб много ти харесва да си бойскаут, Тео. Скоро ще станеш орле. Ще е жалко да зарежеш всичко заради един-единствен случай.