Двамата изтрополиха нагоре по стълбите и след бързо и безсмислено почукване нахълтаха в дългия и разхвърлян кабинет на Айк.
— Така… така — усмихна се Айк. — Как е любимият ми племенник?
— Страхотно, Айк, а ти? — отвърна Тео и се отпусна тежко на скърцащ дървен стол, под който имаше камара от вестници и папки.
Цялата мебелировка в стаята беше или покрита с папки, или се опитваше да ги крие. Тео беше единственият племенник на Айк и доколкото знаеше — единственият член от семейството, който поддържаше контакт с него. Съпругата на Айк се беше развела с него преди години, когато той беше загазил, а децата му се бяха преместили надалече. Айк беше самотен възрастен мъж, но в същото време човек трудно можеше да го съжалява. Изглежда, желанието му беше да води тих и необикновен живот.
— Поредният хубав ден — отговори Айк и махна с ръка към купчината документи върху бюрото си. — Оправям паричните проблеми на хора, които нямат пари. Как са нещата в «Буун и Буун»?
— Все същото, нищо ново.
— Как си с оценките? Само шестици ли имаш?
— Почти.
Това нахлуване в личните му дела винаги дразнеше Тео. Не разбираше защо Айк си въобразява, че има право да си пъха носа в училищните работи на Тео, но, както казваше госпожа Буун, «той е от семейството».
— Как така почти? — попита Айк.
— Имам пет плюс по химия, но ще я повиша.
— Ами постарай се — строго го предупреди чичо му, но Тео усети, че е на шега. Айк погледна наляво към монитора на компютъра си. — Току-що получих това. Видях го преди десет минути — каза той, надничайки над очилата си за четене, и кликна с мишката. — Според нашия безстрашен всекидневник, при това онлайн изданието, не кое да е, някакво дете от твоя скаутски отряд преживяло доста неприятна среща с медноглав щитомордник през уикенда. Да знаеш нещо по въпроса?
— И защо това да е новина? — попита възмутено Тео.
— Защото в наше време всичко е новина, Тео. Нищо не е лично. Няма тайни и няма срам. Всички са знаменитости. Пърси Диксън?
— Да, точно той и явно майка му се опитва да разтръби максимално случилото се. Сигурна съм, че тя се е обадила на вестника. Как иначе някой репортер ще научи нещо толкова несъществено?
— Ти беше ли там?
— О, да.
— Какво се случи?
И Тео отново разказа историята. Когато приключи, Айк каза:
— Ама че глупак! Не заслужаваш да те отстранят заради него.
— Всичко е наред, Айк. Преживях го и ми омръзна да го обсъждам. Да сменим темата.
— Става. «Янки» или «Туинс»?
— Не.
Айк беше запален привърженик на янките и обожаваше отбора и неговата история. Тео подкрепяше «Минесота Туинс», защото никой друг в Стратънбърг не го правеше. За да сме справедливи към «Туинс» обаче, трябва да изтъкнем, че Минесота все пак се намираше на хиляда и шестстотин километра.
— Не те виня — отвърна Айк. Избута назад стола си и се протегна към малкия хладилник, който криеше зад купчина папки. Извади бутилка бира за себе си и кутийка «Спрайт» за Тео, която плъзна към него по бюрото и тя пътьом събори няколко папки. — Заповядай — каза Айк тъкмо навреме, та Тео да смогне да хване кутийката.
Чичо му отвъртя капачката на бирата бавно и почти болезнено, вдигна крака и ги стовари върху бюрото си. Облегна се, изпъна се удобно и отпи. Тео знаеше от опит, че предстои дълга история.
След още една глътка Айк подхвана:
— Знам колкото щеш такива истории. — Обичайната за него встъпителна реплика. — Ето например гръцкото семейство на долния етаж, Джими и Амелда Тикос. Прекрасни хора са, познавам ги от години и ги виждам всеки ден. Пристигнали в тази страна като малки и цял живот работили денонощно, за да оставят нещо на децата си. Страхотни хора. Най-големият им син, Ръсел, има строителна фирма — строи малки къщи и прави ремонти. Ръсел е към четирийсет, женен, с три деца, но първото му дете има няколко заболявания по рождение. Похарчиха цяло състояние, за да спасят детето, което и досега се нуждае от специално лечение. Ръсел и родителите му почти се разориха, но запретнаха ръкави, работеха още по-упорито, спестяваха още повече и оцеляха.
Явно Тео бе отместил поглед, защото Айк изведнъж попита:
— Отегчавам ли те, Тео?
— Слушам те. — Тео подозираше, че вероятно е единственият човек в града, който изтърпява дългите и хаотични истории на Айк, но обикновено те водеха до нещо интересно.