Айк отпи от бирата си, погледна към тавана и продължи:
— Преди десетина години Ръсел и жена му купиха земя извън града, разделиха я и започнаха да продават парцели от по два акра. Красива местност, с възвишения, потоци и езера. Намерението им беше да продават големи парцели на хора, които искат да се грижат за земята и дърветата и да опазват околната среда. Ръсел и съпругата му проектираха къщата на мечтите си и започнаха сами да я строят. След работа, през почивните дни, по време на отпуска си. Прекарваха там всяка свободна минута заедно с децата си, включително с момченцето на инвалидна количка, и бавно градяха дома си. За по-големите работи Ръсел използваше строителите от фирмата си, но ако нещо беше по силите на двама човека, вършеха го той и жена му. Правеха го с обич и им отне цяла вечност. Минаха почти пет години от първата копка до края и през цялото време плащаха в брой. Когато построиха къщата, не дължаха на никого нито цент. Щом се нанесоха, организираха голямо празненство и поканиха и мен. Бях там. Беше прекрасно: цялото им семейство, всичките им приятели и съседи, работниците, които се бяха трудили на строежа на къщата, всички, които им бяха помогнали. Никога не съм виждал Джими и Амелда толкова щастливи и горди. Красива къща, красива местност. Голямо и щастливо семейство, празнуващо най-доброто, което страната ни може да му предложи. Всичко беше направо страхотно.
Гласът на Айк заглъхна, а Тео разбра, че първата глава от историята е приключила и сега е моментът да побутне нещата напред.
— И какво стана? — попита той.
— Ами сега булдозерите ще изравнят къщата със земята, за да може щатът и шайка политици да построят обходен път около Стратънбърг за двеста милиона долара. Път, който е напълно излишен, но е важен в политическата игра. Ти чу ли за него?
Тео се смая. Почти беше забравил за това. През последните четирийсет и осем часа животът му се въртеше около скаутството, Пърси, възголемичкия медноглав щитомордник и щуротиите във Фейсбук. Кимна и отговори:
— Да, чух.
Айк рязко свали крака на пода. Приведе се напред, подпрян на лакти и с гневно блеснали очи.
— Наясно ли си с правната концепция за отчуждаването на частна собственост, Тео?
— Да.
Айк кимна и се усмихна.
— Браво на теб. На теория правото на отчуждаване на частна собственост за обществени нужди трябва да се използва само в краен случай. Отнемането на имот против желанието на собственика е почти престъпен акт, нещо, до което държавата трябва да прибягва само при крайна необходимост. А в този случай няма никаква необходимост. Става дума само за банда политици, които се опитват да спечелят гласоподаватели, като построят път, който ще зарадва големите им дарители.
Айк лесно започваше да държи проповеди, но по този въпрос се запали повече от обикновено. Тео реши да го подтикне да продължи:
— Не съм сигурен, че разбирам — каза той.
И още недоизрекъл, Айк отново подхвана:
— Ето как стоят нещата, Тео. В Карлсбърг и по местата на север от тук има големи компании за товарен превоз и много фабрики. Същото е и на юг от града, в Лоуънсбърг. Изследванията сочат, че един обходен път ще спести на превозвачите само няколко минути, но на тях не им пука. На всяка цена искат този обходен път! Затова моментално подмамват политиците, дават им една бала пари, обясняват им колко е необходим този път — не за самите тях, разбира се, а за свещената крава, наречена «икономическо развитие». Това съображение изтъква всеки политик, когато иска нещо да бъде одобрено, да бъде построено или да бъдат похарчени още пари на данъкоплатците. Повече работни места, повече приходи от данъци, повече замърсяване, повече задръствания, по-пренаселени училища и повече богати предприемачи, но политиците никога не изтъкват всичко това, защото вземат пари от предприемачите, в конкретния случай — от транспортните компании.
Айк си пое глътка въздух, последвана от голяма глътка бира. Типично в негов стил — никакво увъртане, никакво колебание, винаги с мнение по въпроса. Всъщност Айк толкова се беше разпалил, че на Тео му беше приятно да го слуша.
Реши да налее още масло в огъня:
— Губернаторът подкрепя ли?
— Той е идиот! Готов е да подкрепи всяко нещо срещу подходящата сума. Миналата седмица вестниците писаха на първа страница, че транспортните компании и предприемачите са дарили купища пари за кампанията на губернатора, така че нали се сещаш? Ако те искат обходен път, и той иска обходен път. Този тип не е нищо друго, освен най-обикновен политик, който се опитва да се докопа до по-висок пост. Никога не се забърквай в политиката, Тео. Тя е мръсна игра.