— Не се тревожи.
Айк се успокои и се облегна на стола.
— Преди петнайсет години, ако бях направил правилния избор от политическа гледна точка, нямаше да ме съдят.
За пръв път чичо Айк споменаваше за проблемите си от миналото. На Тео му идеше да го обстреля с десетки въпроси, но удържа езика си зад зъбите. Някой ден Айк щеше да сподели повече неща с него, но щеше да го направи, когато поиска. Не сега.
Тео се зачуди дали да не му разкаже историята на Харди Куин, но реши, че няма смисъл. Според него тя беше много по-интересна от историята на Айк, ала чичо му предпочиташе да говори, отколкото да слуша.
— Ще помогнеш ли на семейство Тикос? — попита Тео.
— Да им помогна ли? Как?
— Не знам, Айк. Струва ми се, че има силна съпротива срещу пътя. Ако се ангажират достатъчно хора, може би окръжната комисия няма да одобри строителството.
— Не се заблуждавай, Тео. Важни са парите, а този, който държи парите, винаги печели, особено в политиката.
Тео намираше това за потискащо и не знаеше какво да каже. Айк се пресегна за лист хартия и намери каквото търсеше.
— Погледни — подкани го той и Тео се приведе напред. Беше копие на карта, на която предложеният обходен път беше очертан в червено. С писалка Айк отбеляза едно място в средата на листа и каза: — Ето на това място обходният път ще прекоси Суини Роуд. В момента тук има селскостопанска земя, но след строителството на пътя всичко ще се промени.
Тео усети мириса на бира в дъха на Айк и му стана неприятно. Отдръпна се леко. Айк продължи:
— Така, мой източник твърди, че местен предприемач, някой си Джо Форд, много ловък манипулатор, известен и като Бързия Форд, вложил известна сума и купил двеста акра земя точно тук, където ще се пресичат обходният път и Суини Роуд. Сделката трябвало да е тайна, но източникът ми познава един от бившите партньори на адвоката, който представлява собственика на земята. Всичко се върши под сурдинка. — Айк остави картата на масата и отново се облегна на стола си. — И така, Тео, ястребите вече кръжат в очакване на плячката. Ако окръгът одобри обходния път, ще видиш как негодниците ще заграбят всяко парче земя край него и след десет години от двете страни ще бъде пълно с молове, заведения за бързо хранене и автомивки. Цялата западна част на окръга ще бъде застроена и ще заприлича на всяко друго място в Америка. Предприемачите ще забогатеят страхотно и с радост ще бутнат на политиците достатъчно пари, за да са доволни. Системата е прогнила, Тео.
Тео се потисна още повече, но се помъчи да се убеди, че Айк по природа си е мрачен човек. Той рядко се усмихваше и беше рязък. Семейството му го беше изоставило, а самият той се беше опозорил, когато бе изгубил правото си на практикуващ адвокат.
Айк и неговите източници. Все твърдеше, че знае нещо, което би трябвало да е тайна, и на практика често наистина се оказваше така. Айк се движеше из съмнителни места в града, които мнозина почтени граждани избягваха. Играеше покер поне с две групи и някои от тези хора бяха бивши адвокати, бивши ченгета и бивши затворници. Залагаше на футболни и баскетболни срещи и се навърташе край букмейкърите и други хазартни типове. Бащата на Тео веднъж се изпусна, че Айк печели повече пари от залози, отколкото от истинска работа.
— Е, след тази «добра» вест трябва да вървя — каза Тео, обзет от внезапно желание да се махне от тук.
— Поздрави вашите — каза Айк, сключи ръце на тила си и отново вдигна краката си върху бюрото.
— До скоро, Айк — сбогува се Тео и двамата с Джъдж се запътиха към вратата.
— И искам да видя шестица по химия.
— Разбира се. Не си единствен.
12.
Пърси Диксън се върна триумфално в училище във вторник сутринта. Тео разбра, че става нещо, когато спря до стойката за велосипеди и видя телевизионен микробус, паркиран пред училището. И наистина, малко след това се появи едно комби. Майката на Пърси го паркира, извади инвалидна количка, настани сина си в нея и походът им към сградата започна. Кракът на Пърси беше вдигнат нависоко и увит с пластове бяла марля. Учителите и приятелите му го чакаха на вратата, а майка му го въведе в училището като герой, който се завръща от война. Следваха ги репортерка и оператор, които улавяха тази «водеща новина», за да може спокойното градче Стратънбърг да е известено за най-актуалното.
Тео наблюдаваше от разстояние и не можеше да прецени на кого му харесва повече да бъде в светлината на прожекторите — на Пърси или на майка му. Пърси нападна змията, а наказаха него. Не беше честно.