Госпожа Финмор, която беше много бъбрива и имаше силна склонност да драматизира, слушаше с разярен поглед и закрила устата си с ръка, като че ли никога не беше чувала за подобна жестокост. Госпожа Буун успя да я дръпне настрани, за да може децата да си поговорят. Тео обожаваше Ейприл, но изпита облекчение, когато тя си тръгна с майка си.
Положението се промени, когато десет минути по-късно пристигна чичо Айк. Той настоя да види Джъдж и когато Стар възрази, Айк й изръмжа и тя хукна да се скрие някъде. След като посети Джъдж и му прошепна няколко думи, Айк оповести, че ще остане през цялата нощ заедно с Тео. Господин и госпожа Буун можели да се приберат у дома и да се наспят. Стар да останела, ако иска. Тя обясни, че според наставленията на доктор Кол е длъжна да следи състоянието на Джъдж през нощта. Айк явно одобри.
Господин и госпожа Буун отново си тръгнаха след поредните прегръдки и благодарности към Стар и обещаха да спят с мобилните си телефони до възглавницата, в случай че ги потърсят. Стар заключи входната врата на клиниката и се оттегли в малкото фоайе на служителите. Айк се настани до Тео и каза:
— Тео, важно е Джъдж да чува гласове. Затова ние двамата с теб ще разговаряме колкото се може по-дълго. Ще си разказваме истории, ще се редуваме, каквото трябва, само и само думите да не секват, разбираш ли?
— Да.
Тео стоеше до Айк. Айк вдигна обутите си със сандали крака върху малък плот и някак успя да се намести удобно на евтиния пластмасов стол.
— Така, сега искам да ми разкажеш отново как онова глупаво момче беше ухапано от медноглавия щитомордник миналата седмица.
Тео се намръщи и каза:
— Стига, Айк, втръсна ми от тази история.
— Не е заради теб, не е и заради мен, а заради Джъдж. Може би Джъдж иска да я чуе отново. Твоят глас, Тео, някъде дълбоко в този малък ранен мозък Джъдж чува гласа ти. Не го интересува какво казваш. Важното е, че си тук, до него, и му говориш.
Тео преглътна измъчено и заразказва за Пърси и за отровната змия.
Айк поклати глава и го прекъсна:
— Не, не, Тео, започни от самото начало и карай бавно. За никъде не бързаме. Джъдж не бърза. Имаме да убием часове.
Тео започна отначало. Заразказва как бойскаутският отряд 1440 слиза от автобуса и как тръгва към езерото Марло, описваше всяка дребна и по-голяма подробност, за която се сетеше. Айк кимаше и се усмихваше. Браво, момче!
Когато Тео разказа случката със змията, Айк каза:
— А сега, Тео, току-що е станало убийство тук, в Стратънбърг, най-големият случай за всички времена. Как се казва извършителят?
— Пийт Дъфи.
— Точно така. Господин Дъфи е обвинен в убийството на жена си, нали?
— Да.
— Разкажи ми тази история — започни с убийството и как полицията открила тялото. Ти гледа процеса, нали?
— Да.
— Хубаво. Разкажи за него.
Тео седна на другия стол и сви колене към гърдите си. Процесът срещу Пийт Дъфи беше една от любимите му теми и той говори по нея сякаш цяла вечност. От време на време поглеждаше към Джъдж, който си лежеше спокойно и неподвижно. Поглеждаше и към Айк, който беше съвсем буден, взираше се в стената и кимаше. Стар понякога надничаше през отворената врата, винаги усмихната.
След като изслуша и историята на Дъфи, Айк каза:
— Помниш ли онзи път, когато се втурнахме да спасяваме Ейприл Финмор, само ние двамата?
— Разбира се, че помня, Айк. Как бих могъл да забравя?
— Добре, разкажи ми и тази история.
— Твой ред е, Айк. Ти участваше.
И Айк поде:
— Добре, доколкото си спомням, твоята приятелка Ейприл изчезнала от къщи една нощ, когато била самичка.
Айк се изправи и изпъна крака. Клекна бързо няколко пъти, изпука кокалчетата си и когато раздвижи кръвта си, продължи да разказва. Тео добавяше някои подробности, отначало мъничко, но след двайсетина минути двамата се допълваха взаимно, докато преживяваха отново приключенията, свързани с намирането на Ейприл и спасяването й от нейния луд баща.
Някъде към полунощ Стар им поднесе бутилки студена вода и набързо прегледа пациента. Джъдж дишаше, но не беше в съзнание.
— Стар, добре си дошла във времето за разказване на истории. Искаш ли да се включиш? Избери си каквато искаш история, защото на Джъдж му е все тая. Той просто обича да му говорят нещо.