В същия момент още трима мъже бяха арестувани на различни места в окръга. Така нареченият от момчетата Дребосъка всъщност се казваше Лестър Грийн. Началникът на екипа от «Стратегически проучвания», по-възрастният мъж, беше Уилис Кийт. А четвъртият, който беше спънал Уди, се казваше Джино Гордън. И четиримата бяха отведени в окръжния арест на Стратън, където бяха задържани, бяха им снети отпечатъци, бяха снимани и обвинени в нападение и незаконно навлизане в частен имот. След няколкочасови телефонни разговори и попълване на документи мъжете бяха освободени под гаранция и им бяха определени дати, на които да се явят пред съда.
След ареста им капитан Мълой от полицията отиде във ветеринарната клиника, за да се срещне със семейство Буун. Капитан Мълой вършеше тази работа отдавна, беше известен и уважаван, особено сред по-възрастните адвокати в града. Той следеше ситуацията, разиграла се във фермата на семейство Куин в петък следобед, при която едно куче беше сериозно ранено и сега се бореше за живота си. Капитан Мълой бе от паството, чийто свещеник беше бащата на Харди, затова прекрасно познаваше семейство Куин.
Бащата на Тео винаги повтаряше, че животът в малкия град е дразнещ, защото всеки познава делата на всеки, но същевременно е по-лесен и по-сигурен, тъй като познаваш когото трябва. Капитан Мълой беше от добрите.
Той пристигна в клиниката на доктор Кол и завари госпожа Буун в приемната — беше завила краката си и четеше неделния вестник. Тя му обясни, че е тук от един час, а Тео и чичо му са в амбулаторията, където са прекарали втора поредна нощ. Очакваха доктор Кол да дойде всеки момент. Нямаше промяна в състоянието на Джъдж.
Капитан Мълой и госпожа Буун пиха кафе заедно няколко минути, докато той й разказваше за арестите. По средата на разказа в приемната излязоха Тео и Айк. Тео, който не се беше къпал от петък сутринта, изглеждаше, все едно спи на пода, и си беше точно така. А Айк… е, той винаги си изглеждаше смачкан и сбръчкан с дългата си несресана прошарена коса, вързана на опашка. Ръкуваха се и капитан Мълой попита:
— Е, как е кучето?
— Държи се на косъм — отговори Тео. — Има слаб пулс, но нищо повече. Още е в безсъзнание.
— Много съжалявам — каза капитан Мълой и се пресегна към една папка. — Искам да ви покажа нещо. — Извади четири големи цветни снимки на различни мъже и ги подреди върху масичката, покрита със списанията. — Погледни тези мъже, Тео. Виждал ли си ги преди?
Тео се приведе и след секунди каза:
— Те са. И четиримата. — Посочи Лестър (Дребосъка) Грийн. — Ето този ми взе телефона и ме събори на земята. — Посочи Лари Самсън и поясни: — Този негодник удряше Джъдж с колчето. — Посочи Уилис Кийт с думите: — Той е по-възрастният, шефът. — А за Джино Гордън заяви: — Този тип спъна Уди и ни ругаеше ужасно.
Капитан Мълой се усмихна и каза:
— Така си и мислех. В момента тези хора са арестувани и ги разпитват. Сигурно по-късно сутринта ще внесат гаранция и ще излязат. Разбираш ли процедурата, Тео?
Тео разбираше и още как. Кимна и каза:
— Да, сър.
Айк взе снимката на Лари Самсън и попита:
— Този ли се е опитал да убие Джъдж?
— Той — потвърди Тео без никакво колебание.
— И кога ще се изправи пред съда тази мижитурка?
— Не съм сигурен — отговори капитан Мълой.
— Изглежда ми виновен — презрително процеди Айк.
— Виновен е — настоя Тео. — Има свидетели.
— Къде живеят тези хора? — попита госпожа Буун.
— В околността. Работят в землемерската компания, наета от щата да направи първоначалните проучвания за обходния път. Но, изглежда, са били твърде нетърпеливи и са навлезли без разрешение в частен имот.
— Ще полежат в затвора — каза Айк, все едно той е съдията. — Помнете ми думата, тези смешници отиват зад решетките. Освен това ще ги съдим за нанесени щети. — Айк имаше вид на човек, готов за юмручен бой.
Господин Буун влезе с десетина понички и още няколко неделни вестника. Тео не спираше да се учудва на обемистата преса, която родителите му поглъщаха в неделя. Най-често имаше четири вестника, пръснати от кухненската маса до хола и дори на задната веранда при хубаво време. Част от домашните задължения на Тео беше да организира рециклирането на отпадъците. В единия ъгъл на гаража той държеше четири големи пластмасови контейнера, съответно за стъкло, пластмаса, алуминий и хартия. Контейнерът за хартия винаги беше пълен и преливаше от купчини стари вестници. Няколко пъти беше питал родителите си защо просто не четат новините онлайн. Имаха си лаптопи и ги използваха за делови и за лични имейли. Защо не четяха и новините в интернет, за да не се хаби толкова много хартия? Отговорите им бяха смътни и незадоволителни, поне според Тео.