Госпожа Кофри се изправи с бележника си и с кацнали на върха на носа й очила.
— Ваша чест, подали сме молба за снемане на тези обвинения или за прехвърлянето им в Окръжния съд.
На което съдия Йек рязко отговори:
— Молбата се отхвърля. Освен това в моя съд не е нужно да се изправяте. Нещо друго?
Тео беше виждал подобно нещо и друг път. Нашумели адвокати, които се явяваха пред съдия Йек с надменно отношение, защото смятаха, че Съдът за животни е от бушменската лига. Обикновено не им се получаваше особено добре.
Госпожа Кофри седна и каза:
— Да, ваша чест, бихме искали делото да се протоколира и затова сме довели стенографка.
— Разбира се — сви рамене съдия Йек.
В Съда за животни заседанията не се протоколираха, тоест показанията на свидетелите и изказванията на съдията и на адвокатите изобщо не се документираха. Във всеки друг съд в сградата всичко се записваше електронно и със стенография. Тъй като свадата между момчетата, Джъдж и землемерския екип беше предизвикала редица правни проблеми, разумно беше показанията на свидетелите да бъдат протоколирани.
— Нещо друго? — попита съдия Йек госпожа Кофри.
— Да, ваша чест, моля ви да се оттеглите като съдия по делото и да бъде назначен друг магистрат.
Съдия Йек не трепна.
— На какво основание?
— Мисля, че въпросното куче е минало през вашата съдебна зала преди около две години и че вие сте подтикнали семейство Буун да го осинови.
— И защо това да е проблем? Кой друг би се занимал с такъв въпрос?
— Ами просто… струва ми се, че е възможно да чувствате прекалена близост с кучето.
— Не съм виждал това куче от две години — отговори съдия Йек. — А през това време през съдебната ми зала са минали хиляди други кучета. Молбата се отхвърля. Може ли вече да започваме?
За госпожа Кофри и за всички останали в съдебната зала стана ясно, че тя вече не е любимка на съдията. Положението можеше само да влоши още повече.
Госпожа Кофри не отговори.
— Нещо друго? — строго попита съдия Йек.
Тя поклати глава.
— Госпожо Буун, мисля, че вие ще бъдете адвокат на сина си, собственик на кучето, а втори адвокат по делото ще бъде господин Уудс Буун, така ли е?
— Точно така, ваша чест — отговори госпожа Буун със сърдечна усмивка.
— Тогава призовете първия си свидетел.
— Теодор Буун — оповести госпожа Буун.
Тео стана, направи десет крачки и седна на стар стол по-близо до съдията, който му нареди:
— Вдигни дясната си ръка, Тео. — Момчето се подчини и съдията попита: — Заклеваш ли се да казваш истината?
— Заклевам се.
— Тео, и преди си идвал в моята съдебна зала, но днес е по-различно — обясни съдия Йек. — Стенографката ще записва всяка дума, затова искам да говориш ясно и бавно, разбра ли? Същото важи за всички свидетели.
— Добре, сър — отговори Тео.
— Моля, продължете, госпожо Буун.
Без да става от стола си, госпожа Буун каза:
— Добре, Тео, разкажи на съда какво се случи.
Бавно и възможно най-ясно Тео разказа за срещата на момчетата със землемерския екип. Гледаше право в Лари, докато описваше побоя над Джъдж. Сълзите едва не го задавиха, докато разказа как вдигнал на ръце кървящото и изпаднало в несвяст куче, хукнал и чул зад гърба си мъжете да се смеят. Докато свидетелстваше, Тео поглеждаше към Джъдж, поглеждаше и към родителите си, Айк, приятелите си и понякога към четиримата мъже, които седяха със скръстени пред гърдите ръце. Веднъж-дваж Лари Самсън се намръщи и поклати глава, сякаш Тео лъжеше.
Момчето разказа цялата история без прекъсване, а когато приключи, госпожа Кофри получи възможност да го разпита.
След това беше ред на Харди, после на Уди. И тримата представиха случилото се еднакво — всички казаха истината. Съдебната зала беше притихнала, докато те свидетелстваха, а съдия Йек попиваше всяка дума.
— Имате ли още свидетели, госпожо Буун? — попита той.
— Засега не. Може би по-нататък.
— Много добре. Госпожо Кофри, призовете първия си свидетел.
Без да се изправя, тя каза:
— Ваша чест, призовавам обвиняемия господин Лари Самсън.
Когато свидетелят се изправи и тежко пристъпи напред, Джъдж бавно се надигна от пода и запази равновесие на трите си здрава крака и на счупения. Изръмжа тихо, само колкото да го чуят Айк и Тео. Тео се пресегна, потупа го по гърба и му прошепна: «Шшшт!». Джъдж се успокои, но прикова поглед в господин Лари Самсън, сякаш при първа възможност щеше да го нападне и да го нахапе до кръв.