— Не, сър.
— Знаех си. Можете да се върнете на мястото си.
Краткото обсъждане на концепцията за лъжесвидетелството предизвика вълна от страх в другата половина на съдебната зала. Лари Самсън, Уилис Кийт и Лестър Грийн се спогледаха разтревожено. Госпожа Кофри уж съсредоточено си водеше записки.
Господин Буун се приведе към Тео и каза:
— Отиват в затвора.
Джъдж го чу и наостри уши.
— Призовете следващия си свидетел, госпожо Кофри — остро разпореди съдия Йек.
— Господин Джино Гордън.
Господин Джино Гордън изведнъж изгуби желание да свидетелства. Едва-едва се надигна от мястото си, едва-едва измина няколкото метра до свидетелското място и с мъка се настани на него. Ако е имало свидетел, на когото адски му се иска да изфиряса от съдебната зала, това беше Джино Гордън.
— Заклевате ли се да казвате истината? — попита съдия Йек.
— Май.
— Да или не, господин Гордън?
— Добре, да.
— А сега, преди да започнем, ви питам: знаете ли какво е лъжесвидетелство? — Съдия Йек повиши глас и саркастичният му тон не остави никакво съмнение, че според него Гордън се кани да излъже като останалите от екипа си.
— Да, знам — отговори той и очите му неспокойно зашариха.
— А разбирате ли, че мога да ви вкарам в затвора за лъжесвидетелство?
Преди свидетелят да успее да отговори, госпожа Кофри се обади гневно:
— Господин съдия, моля ви, той още нищо не е казал.
— Знам това — изстреля в отговор съдия Йек. — Да кажем, че го предупреждавам, ясно? Продължете.
— Господин Гордън, ще разкажете ли на съда какво се случи? — подкани го госпожа Кофри.
Господин Гордън сякаш неочаквано се беше парализирал от шията надолу и само мускулчетата на лицето му се движеха. Те оформиха измъчена гримаса на пълно объркване. Той се насили да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук. Ядосано изгледа госпожа Кофри, но тя ровеше в куфарчето си.
Ако излъжеше, можеше да отиде в затвора. Ако кажеше истината, приятелят му Лари можеше да бъде осъден и шефът, току-виж, го уволнил. Накрая успя да изломоти:
— Ами, съдия, аз всъщност нищо не видях.
Съдия Йек очакваше такъв отговор и възрази:
— Но и трите момчета твърдят, че сте били там. Как е възможно да не сте видели? Истината ли казвате?
— Ами, вижте, съдия, аз не искам да свидетелствам.
— Умен мъж. Върнете се на мястото си.
Вратата се отвори, влязоха още трима униформени полицаи, които си намериха места и седнаха.
— Имате ли още свидетели, госпожо Кофри?
— Не, ваша чест.
— Госпожо Буун?
— Да, ваша чест. Бихме искали да призовем доктор Нийл Кол. Той е ветеринарят, лекувал Джъдж.
Доктор Кол излезе отпред и положи клетва. Госпожа Буун го помоли да опише нараняванията. Бавно и изключително подробно доктор Кол даде показания, че Джъдж е получил множество рани по темето, от двете страни на главата и по тила, както и две в горната част на гръбнака. И, разбира се, не пропусна счупения преден десен крак.
— Чухте свидетелите, доктор Кол — продължи госпожа Буун. — Какво е причинило нараняванията? Многократни удари с дървена пръчка или гумите на велосипед?
— Възразявам — обади се госпожа Кофри.
— Отхвърля се. Моля, отговорете, доктор Кол.
Доктор Кол се усмихна, пое си голяма глътка въздух и каза:
— Абсурдно е да се твърди, че раните на кучето се дължат на прегазване с велосипед. Джъдж е ранен с няколко силни удара с тъп предмет.
Съдия Йек се обърна към госпожа Кофри, но тя не каза нищо повече.
— Благодаря ви, доктор Кол. Свободен сте. Адвокатите имат ли още свидетели? — Съдия Йек погледна часовника си и продължи: — Тук сме почти два часа. Някой да иска да каже нещо, преди да произнеса присъдата?
Нямаше желаещи. В половината на Буун общото настроение беше, че е казано достатъчно, а от другата страна на пътеката се усещаше само страх.
Съдия Йек погледна стенографката и каза:
— Впишете в протокола, моля. Пред мен са изложени две много различни версии за случилото се. Трите момчета разказват една история, тримата членове на екипа — друга. Истината обикновено е някъде по средата, но не и в този случай. Вярвам на момчетата и съм сигурен, че членовете на екипа на фирмата — господин Самсън, господин Кийт и господин Грийн — са измислили версия, която да не им навлича неприятности. — Съдията измери с гневен поглед мъжете и продължи: — Изглежда, сте си въобразили, че може да влезете в тази съдебна зала, в Съда за животни, да сервирате лъжите си и всичко да приключи без последствия. Мислите си, че като сте възрастни, съдът ще повярва на вас, а не на група деца. Толкова по-зле. Лъжата си е лъжа, независимо кой я изрича, а когато човек лъже под клетва в съда, подкопава съдебната система. Господин Самсън, намирам, че сте проявили жестокост към животно, а това е сериозно престъпление, защото е следствие от умишлено нараняване. Затова ви осъждам на шест месеца затвор.