— Това е началното училище «Джаксън», от предучилищна до пети клас. Четиристотин ученици. В момента е уединено, изолирано от шума на уличното движение, занимава се със своите дела, образова децата, докато навън чуруликат птички и ветрецът разклаща листата. Очертава се обаче икономическо развитие. Обходният път пресича паркинга през средата и минава на стотина метра от входа на училището. Така че след две години ще има четири платна с натоварено движение, големи камиони и автобуси, които ще изпускат дизелови пари във въздуха, а автомобили ще прелитат със сто и двайсет километра в час. Катастрофа! Тъжното е, че никой не е проучил внимателно въздействието на обходния път върху здравето на тези деца. Губернаторът няма представа, хората му също. Пътната служба на щата не е направила проучване. В момент събираме пари, за да наемем експерти, които да направят анализи и прогнози, но парите не достигат.
Тео се съмняваше, че от него и от Харди се очаква да напишат големи чекове.
— Къде е нашето място? — попита той.
— Да организирате децата. Те са твърде малки за Фейсбук, но имат по-големи братя и сестри. Четиристотин ученици се равняват на триста семейства, защото някои имат повече от едно дете в училище. Организирайте учениците, родителите, учителите. Харесва ми идеята вие двамата да увлечете и другите деца и да предизвикате гнева им. Ако децата се ядосат, и родителите ще се ядосат, а те, разбира се, са гласоподавателите. Всичко се свежда до политиката. Какво ще кажете?
Тео и Харди разглеждаха картата смръщено и не знаеха как да реагират.
Себастиан никога не чакаше дълго за отговор.
— Става още по-хубаво — продължи той, направи крачка встрани и посочи към новия футболен комплекс, близо до началното училище «Джаксън». — Погледнете това: футболният комплекс на Стратън. Открит е преди две години и има десет нови игрища, всичките с осветление.
— Аз играя там — отбеляза Харди.
— Знаете ли колко деца играят футбол в областта?
— Милион са — пошегува се Тео.
— Много. И така, обходният път отнема поне три от игрищата тук, от източната страна, но, разбира се, имаме обещанието, че игрищата ще бъдат преместени от западната страна. В това отношение проблемите са два: първо, не може да се вярва на никакви обещания и, второ, щатът още не притежава земята, на която обещава да построи тези три игрища. Но да допуснем, че удържи на думата си и премести игрищата. Това означава, че следобедите от май до октомври няколкостотин деца, родители, треньори и други зрители ще бъдат в комплекса и ще се опитват да гледат мач, докато край тях ще боботят четири платна с натоварено движение.
— Значи трябва да организираме и децата от футболните отбори — отбеляза Тео.
— Точно така. А те са хиляди. Подразните ли футболните фенове, нашите петима членове на комисията ще хукнат да търсят къде да се скрият.
— Толкова ли е лесно? — попита Тео.
— Не, не е. Не забравяй, Тео, че много от местните жители подкрепят обходния път. До гуша им е дошло от движението по Батъл Стрийт и смятат, че това е разрешението. Предпочитат обходен път. Чувал си го, нали?
— Да, четох във вестниците.
— Не са малко.
Себастиан се отдръпна от картата и седна върху бюрото.
— Момчета, идеята е децата от общността да се ядосат, да се ангажират и да им се чуе гласът. От една страна са едрите риби — политиците, транспортните компании, предприемачите, бизнесмените, които пишат големи чекове на политиците, а от другата страна имаме деца, които ще бъдат прецакани. Получава се страхотна история и, честно казано, ще ни е нужна цялата възможна помощ. Битката е трудна и големите пари са срещу нас. Публичното изслушване е следващия месец, затова работим денонощно.
— Кога ще гласува комисията? — попита Харди.
— На публичното изслушване. Не се обсъжда много, но май двама са «за» обходния път, един е «против», а другите двама не са решили. Ама кой знае какво ще направят онези типове, за да ги убедят! Честно казано, в момента не съм голям оптимист.
Мобилният му телефон завибрира. Себастиан го измъкна със замах от джоба си, погледна го и реши да не вдига. След това забръмча телефонът върху бюрото му, но той и него пренебрегна.
На Тео този човек страшно му харесваше. Беше юрист, корав и готин тип със сериозна работа и запален привърженик на опазването на околната среда. Изглеждаше безстрашен, готов да се сражава, да се изправи срещу едрите риби. Дори кабинетът му беше хубав, толкова различен от старомодните кабинети в «Буун и Буун».
— Нуждаем се от помощта ви, момчета — каза Себастиан. — Какво ще кажете? Наистина можете да промените нещата, ако се включите и поведете борба. От един отбор сме.