Отбиха се вкъщи, оставиха Джъдж и се запътиха към голф игрището.
Със своите възвишения, езерца, многобройни пясъчни капани и поне три опасни рекички общинското голф игрище на Стратънбърг беше трудно. Но когато не следиш точките, на кого му пука?
Господин Буун се държеше малко хладно след случилото се с Джо Форд и Тео усещаше, че баща му още не му е простил напълно. Той обаче преодоля три последователни дупки, последната с невъзможен дванайсетметров лек удар, така че престана да се сърди и всичко се нареди. Играха два часа, наслаждаваха се на околността, на чистия въздух, на сполучливите и на несполучливите удари. Разговаряха за играта, без да засягат правото, кантората и обходния път. Господин Буун се беше научил да не дава съвети и да не подсказва на Тео, докато играят, но понякога подмяташе неща като: «Тео, според мен тук Тайгър Уудс би използвал стик за пясък и би се целил в предния край на грийна».
Тео подозираше, че баща му няма никаква представа какво би направил Тайгър Уудс. Той беше от съвсем различен свят. Но Тео вече знаеше, че аматьорите в голфа, дори онези, които играеха само през уикенда, често гледат професионалистите по телевизията и тъй като практикуват същия спорт, си въобразяват, че са някак свързани с тях.
Той винаги изслушваше почтително баща си, а после изпълняваше удара точно както си искаше. Много пъти, докато господин Буун обмисляше как да удари топката, Тео неудържимо се изкушаваше да подметне: «Татко, според мен Тайгър Уудс би погледнал топката ти и би казал, че няма начин да я изпратиш близо до грийна». Разбира се, не го изричаше на глас.
Два-три пъти Тео бе отбелязвал равен резултат с баща си, удар след удар, което леко, но забележимо бе напрегнало господин Буун, докато се приближаваха към последните две дупки. Колкото и да повтаряше, че голфът е отмора, а не съревнование, на него всъщност никак не му се искаше синът му да го победи.
Но как можеш да изгубиш, след като не отчиташ точките?
Тео усещаше настроението на баща си и му дожаляваше за него. Може би някой ден, когато станеше на шестнайсет или на седемнайсет, победата му щеше да е приемлива, но не и на тринайсет. Не и днес. Господин Буун преодоля успешно пет от девет дупки. Два пъти направи боги и два пъти двойно боги и неофициалният му резултат беше 42 — едно от добрите му постижения. Тео игра слабо и беше доволен, че не записват точките.
Върнаха количката, натовариха стиковете си, преобуха се и се запътиха към «Папис» в центъра за по един сандвич с пастърма.
Следобед Тео каза на майка си, че ще отиде да гледа футболния мач на свои приятели и ще се прибере към пет часа. Тя му зададе няколко въпроса, които Тео изкусно отклони, без да лъже, и получи разрешение.
В два следобед по план Тео се срещна с Ейприл на алеята пред къщата й и двамата потеглиха с колелата си към футболния комплекс на Стратън. Обикновено това пътешествие с велосипед не би било позволено. Минаваше се през твърде оживени улици, движението беше прекалено натоварено и разстоянието беше голямо. Комплексът се намираше на два километра и половина западно от Батъл Стрийт, «извън града», както обичаха да казват местните, така че беше твърде далече за деца на велосипед. Благодарение на Харди обаче Тео беше научил няколко задни и по-преки улички. Двамата с Ейприл бясно въртяха педалите половин час и когато подминаха началното училище «Джаксън», вече имаха нужда от почивка. Футболният комплекс се виждаше, а паркингът му беше пълен с автомобили.
Харди играеше на шесто игрище и мачът вече беше започнал. Тео и Ейприл си намериха места на непокритите скамейки и си отдъхнаха. Харди беше нападател и когато топката излезе от очертанията на игрището и полетя към скамейките, той я последва и забеляза двамата си приятели. Усмихна се и кимна, после бързо се отдалечи. Тео и Ейприл погледаха няколко минути, доскуча им и тръгнаха да обикалят комплекса.
Беше удивително — едновременно се играеха десет мача и навсякъде феновете крещяха, треньорите се провикваха, пищяха свирки. Комплексът беше красиво съоръжение, от всички страни заобиколено от възвишения, на открито насред гората, далече от натовареното улично движение.
«Защо да се съсипва такова нещо?», запита се Тео. Защо да прокараш четирилентово шосе с двайсет и пет хиляди превозни средства дневно насред тази красива местност в окръга? Защо да задушиш всичко с движение и смог? Нямаше логика.
Двамата с Ейприл се запътиха обратно към паркинга. Тео държеше мобилния си телефон, а Ейприл видеокамерата на майка си. Тръгнаха покрай дълга редица паркирани автомобили — Тео от едната страна, Ейприл от другата — и започнаха да снимат регистрационните табели. На паркинга нямаше други хора, всички подкрепяха отборите си по стадионите, но въпреки това Тео се озърташе за минувачи. Макар да не беше незаконно да снимаш номерата на колите, не искаше да обяснява какво правят.