Всъщност в комплекса имаше три големи паркинга, затова им отне почти цял час да минат зад всяко превозно средство и да заснемат номерата. Никой не забеляза какво правят, но на няколко пъти им се размина на косъм. Тогава Тео просто долепяше телефона до ухото си и започваше да говори.
Преброиха сто четирийсет и седем автомобила и пикапа. Възнамеряваха да прегледат видеото, да запишат номерата на колите, да влязат в уебстраницата на Службата за регистрация на моторни превозни средства и някак да се доберат до имената на собствениците. Според Тео, Харди, а вече и Ейприл можеше основателно да се допусне, че собствениците на превозните средства, паркирани пред футболния комплекс, ще са сред най-отявлените противници на обходния път. Кой родител би искал детето му да играе футбол сред изгорели газове и отровни изпарения?
За щастие, отборът на «Ред Юнайтед» спечели и треньорът на Харди беше в добро настроение след мача. Казваше се Джак Фортънбъри и синът му беше голмайсторът на отбора. Според Харди господин Фортънбъри беше фанатичен футболен фен, който тренираше отборите в комплекса наесен и напролет, а освен това подготвяше елитен пътуващ отбор през лятото. Харди го беше запознал с обходния път и опасностите, които крие.
Срещнаха се зад една мрежа, далече от останалите, докато зрителите се пръскаха и се разотиваха. Харди представи Тео и Ейприл на треньора си и той бързо им даде да разберат, че има сериозни опасения относно обходния път. Нямаше доверие на политиците и подозираше, че шепа едри бизнесмени оказват натиск за проекта. Беше ядосан, че пътят ще минава в непосредствена близост до футболния комплекс, и разбираше потенциалните опасности.
Треньорът каза точно каквото искаха да чуят децата. Предложи им помощта си на всички фронтове, затова Тео го запозна с плана.
22.
В неделя сутринта, когато слънцето започна да наднича през завесите, Джъдж, който продължаваше да спи в леглото на Тео, а не под него, стана неспокоен. Тео обичаше да си поспива до късно в неделя, но днес нямаше да може. Заповяда на Джъдж да кротува, но това само влоши положението. Кучето трябваше да излезе навън и след като тормози стопанина си петнайсет минути, постигна своето. Долу в кухнята Тео лениво каза «добро утро» на родителите си, отведе Джъдж до задната врата и го пусна.
— Защо си станал толкова рано? — попита майка му.
— Джъдж искаше да излезе.
Кухненската маса беше покрита с дебели неделни вестници, а съдейки по начина, по който бяха пръснати, родителите му явно четяха от доста време. Тео погледна към кафеварката и установи, че е почти празна. Погледна и към часовника — седем без петнайсет.
— И вие сте станали рано — каза той.
— Не можах да заспя — изсумтя баща му.
— Кой иска палачинки? — попита майка му.
Тя не готвеше често, затова Тео и господин Буун съзнаваха, че трябва да се възползват от шанса си.
— А наденички ще има ли? — попита господин Буун.
— Разбира се.
— Какви палачинки? — попита Тео.
— Ти какви искаш?
— С боровинки.
— Тогава с боровинки.
Тя вече отваряше хладилника. Тео си наля портокалов сок и седна на масата. Едно заглавие в «Стратънбърг Газет» привлече вниманието му. То гласеше: ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА НЕ МОГАТ ДА РЕШАТ ЗА ОБХОДНИЯ ПЪТ. Взе вестника и се зачете. Статията не беше написана от Норис Флей, а от друг репортер. Според него двама членове на комисията бяха «за» обходния път, двама «виждаха проблеми», а петият, изглежда, беше безнадеждно нерешителен. Най-гласовитият привърженик беше някой си господин Мичъл Стак, ветеран в комисията от петнайсет години и неин сегашен председател. Господин Стак притежаваше железарски магазин в южната част на града и твърдеше, че обходният път ни най-малко няма да се отрази на бизнеса му. Което сигурно беше вярно. В качеството си на бизнесмен, на търговец, той беше представен като разпален защитник на икономическия растеж, който никога не е гласувал против ново отчуждаване на земи, търговски център, жилищен комплекс, магазин, автомивка или каквото и да било, което би допринесло за «икономическото развитие» на областта. Еколог описваше господин Стак като «кошмар за нашия чист въздух, чиста вода и тихи улици». Стак не му оставаше длъжен и заявяваше: «Природозащитниците ще ни върнат в Средновековието».