Имаше една маса, на която Дороти и Винс оставяха папките, преди те официално да бъдат прибрани в кашони и вкарани в склада. Докато Тео подминаваше масата, нещо привлече вниманието му. Отстрани на една дебела папка с големи букви пишеше ДЖО ФОРД. Явно, след като след като вече не беше адвокат на Джо Форд, господин Буун беше извадил неговите документи и ги изпращаше на склад. Което беше малко необичайно, защото господин Буун беше известен с навика си с години да държи камари стари и вече безполезни папки в кабинета си. Брат му Айк имаше същия навик.
Тео се приближи и прегледа разделите на папката на Форд. Имаше един с надпис «Суини Роуд». Тео знаеше, че не бива да си вре носа, но пък беше много любопитен, особено в кантората. Отвори папката на раздела «Суини Роуд», разлисти дебелите повече от сантиметър документи и намери онова, което очакваше да открие. Беше озаглавено «Опция» — съвсем простичко наименование — и даваше на клиента опция, или право, да закупи двеста акра земя от продавача, някой си господин Уолт Бийсън. Кой беше истинският купувач? На хартия беше фирма, която се казваше «Паркин Ланд Тръст» (ПЛТ) — току-що създадена корпорация, която целеше да скрие самоличността на хората, които стояха зад нея. Тъй като въпросната опция беше в папката на Джо Форд, за Тео беше очевидно, че Бързия Форд е основал още една компания, зад която да се крие.
Повечето документи, свързани със земя и сделки със земя, трябваше да бъдат вписани в публичния архив на Окръжния съд. Опциите обаче не се вписваха и Тео го знаеше. Продължи да чете и установи, че слуховете са верни. Господин Бийсън щеше да продаде своите двеста акра близо до Суини Роуд на ПЛТ, ако — и само ако — членовете на комисията гласуват одобрение на обходния път. Тогава ПЛТ щеше да плати на господин Бийсън сумата от 10 000 долара за акър, или общо два милиона долара. Ако окръжната комисия отхвърлеше строителството на обходния път, ПЛТ трябваше да изплати на господин Бийсън стойността на опцията, петдесет хиляди долара, и толкова.
Имаше абзац, който изискваше и двете страни минимално да разгласяват опцията. Тайната и поверителността бяха от изключително значение за сделката, която привидно изглеждаше обикновена опция. Нищо незаконно. Предприемачи като Джо Форд въртяха бизнеса си, като избираха имоти с бъдеща популярност и строяха на тях. Ако догадките им се окажеха правилни, печелеха огромни суми. Ако ли не, губеха огромни суми.
Тео се питаше откъде Айк е научил за тази сделка, но всъщност не беше изненадан. Айк все научаваше разни неща в града. Тео продължи да разлиства страниците. Опцията беше подписана от господин Уолт Бийсън като продавач и от някой си господин Фредерик Койл, вицепрезидент на «Паркин Ланд Тръст».
Още нямаше и следа от Джо Форд. Под друг разделител Тео забеляза думите «Паркин Ланд Тръст» и издърпа папката. Вътре имаше документи на новосъздадената корпорация ПЛТ, чието основаване господин Буун беше оформил правно месец по-рано. Тео прегледа документите, служебните бележки, дори ръкописните бележки на баща си, които лесно разпозна. Новата компания имаше четирима собственици или акционери: Джо Форд притежаваше петдесет процента, Фредерик Койл притежаваше двайсет, Стю Малцоун притежаваше двайсет и Питър Кайзър притежаваше десет. Тео никога не беше чувал за Койл, Малцоун или Кайзър, затова набързо си записа имената им. Остави папката точно на същото място, където я беше намерил, и бързо се върна в кабинета си. Ако се наложеше пак да надникне в нея, знаеше къде да я намери.
Заключи задната врата на кантората и бързо се отправи към къщи. Горе, сам с Джъдж на заключена врата, той отвори лаптопа си и затърси в телефонния указател. Бързо откри адресите, телефонните номера и имейл адресите на Койл, Малцоун и Кайзър, които живееха или в града, или в окръга. Тео пусна в търсачката името на господин Койл и научи, че преди шест месеца той е бил съден от свой делови партньор. Тео си отбеляза да провери досието в съда. След търсене в Гугъл се появи неотдавна публикувана в местно бизнес списание статия за господин Кайзър и за неговата верига бензиностанции, където смяната на маслото струвала двайсет долара и се извършвала пред клиента. Кайзър беше четирийсетгодишен и обичаше да лети с хеликоптери, да ходи на лов за патици и други неща.