За разлика от повечето задължителни посещения в понеделник следобед този път Тео наистина искаше да говори с Айк. Към пет следобед той остави Джъдж в кантората и полетя с колелото. Офисът на Айк беше само на пет минути от «Буун и Буун», фирмата, на която той беше станал съосновател двайсет и пет години по-рано. Тази фирма бе процъфтяла през годините, до изключването на Айк от адвокатската колегия и забраната да практикува право, когато не му бяха останали много други възможности, освен да изготвя данъчните декларации на хора с малко пари.
— Как е любимият ми племенник? — попита Айк, когато Тео се стовари на паянтовия стол.
Един и същ въпрос всеки понеделник. Тео, единственият племенник на Айк, отговори:
— Страхотно, Айк, а как е всичко в твоя свят?
Айк се усмихна и разпери ръце, сякаш искаше да каже: «Ето това е моят свят. Красив е». Не беше. Изглеждаше тесен, мръсен и потискащ, а и не беше никак щастлив.
— По-добре няма накъде — отговори той. — Искаш ли бира?
— Разбира се — отговори Тео.
Айк бръкна в малкия си хладилник, отчасти скрит зад един бюфет, и извади две напитки: бутилка бира и кутийка «Спрайт». Тео взе зелената кутийка, а Айк отвори бирата си. Тихичко звучеше Боб Дилан.
Айк отпи продължително и попита:
— Е, как е училището напоследък?
— Училището е досадна загуба на време — отговори Тео. — Би трябвало вече да съм в колежа и да се подготвям да уча право.
— На тринайсет си, още ти е рано за колеж. Ще изглеждаш доста глупаво в кампуса с тая уста, пълна с желязо.
— Благодаря, че ми напомни, Айк.
— Засега се дръж за осми клас. Още ли имаш само шестици?
— Почти. — Тео не желаеше да подемат поредното мъчително обсъждане на оценките му. Изобщо не беше сигурен защо Айк си е въобразил, че има право да го тормози за бележките му. — Запознах се с Джо Форд миналата седмица — изстреля той, за да смени кардинално темата.
Айк отпи още една глътка и каза:
— Не се съмнявам, че е било адски вълнуващо. Къде?
— В кантората. Беше на среща с татко по някакъв правен въпрос. Той е човек, който смята, че е загуба на време да говори с дете.
— Ако Джо Форд не може да изкара от теб някой долар, няма да отдели време да си бъбрите.
— После се отказал татко да му е адвокат. Ядосал се, когато видял във вестника мен и Джъдж и обещанието ми да се боря срещу негодниците, които искат да построят обходния път.
— Беше малко силно казано.
— Както и да е. Бях ядосан. Татко също се ядоса, когато «Буун и Буун» изгуби толкова ценен клиент. Не съм сигурен защо нашата малка правна кантора представлява хора като господин Форд, но предполагам, че не е моя работа.
Айк дълго мълча и после каза:
— Виж, Тео, никога не съм виждал Джо Форд. Знам някои неща за него като повечето хора в града. Съмнявам се, че е мошеник. Да кажем, че е типичен бизнесмен, който непрекъснато търси нови възможности. Така е в Америка, нали? А хора като Форд се нуждаят от адвокати, затова няма нищо лошо баща ти да го обслужва по правни въпроси. Всяка кантора трябва да си плаща сметките, Тео.
— Ами ако съм видял нещо? — изтърси Тео. — В кантората, сред старите досиета, знаеш какво имам предвид, нали, Айк?
Айк го изгледа ядосано. Тео и преди си беше навирал носа в делата на кантората и беше предизвиквал проблеми, в които обикновено накрая въвличаше и Айк. Затова чичо му попита предпазливо:
— Нещо свързано с господин Форд и сделките му ли?
Тео само кимна.
— Нещо, свързано със земи около Суини Роуд и обходния път?
Тео само кимна.
— Нещо, за което сигурно не бих желал да научавам?
Тео само кимна.
— Нещо, което Бързия Форд крие?
Тео само кимна.
— Да не би пак да си хакнал дигиталния архив на кантората?
— Не, и не съм си навирал носа никъде — отговори Тео. — Гледах си моята работа, както винаги, когато се натъкнах на папки, свързани с Джо Форд. Някой ги беше оставил на масата, за да бъдат отнесени в склада.
Айк знаеше, че племенникът му невинаги си гледа своята работа в правната кантора. Бавно се изправи, протегна се, потърка брадата си, приближи се към една полица и изключи стереоуредбата. Облегна се на стената, скръсти ръце пред гърдите и започна:
— Не ми казвай нищо повече, Тео. Взаимоотношенията между адвокат и клиент са строго поверителни. Всеки клиент има правото на защита — всеки настоящ и всеки предишен клиент. Тези папки не ти влизат в работата и не е трябвало да надничаш в тях.
Изведнъж Тео се почувства отвратително. Знаеше, че Айк има право, макар да не беше очаквал да го укори толкова остро. Чичо му обаче не беше приключил: