— Не ме интересува какво пише вътре. Трябва да го забравиш, Тео. Ясно ли е?
_О, да._
— Адвокатът е длъжен да защитава клиента си. Точка.
— Разбрах, Айк.
Айк се отпусна в своя въртящ се стол и впери поглед в племенника си. Последва поредната дълга пауза. Накрая Тео попита:
— Да кажа ли на татко?
— Не, просто забрави.
— Добре.
Няколко минути по-късно Тео си тръгна. Докато бавно въртеше педалите обратно към кантората, още не можеше да приеме факта, че тайната му информация ще остане заровена в една папка, прибрана в кашон дълбоко в склада на «Буун и Буун». Не беше честно.
24.
След последния звънец в четвъртък активистите побързаха да се съберат в театралната зала на училището. Помещението щеше да бъде свободно за трийсетина минути до репетицията за представлението на шестите класове. Господин Маунт беше извоювал трийсет минути в залата, уж за да може отборът му по дебати да проведе някаква тренировка. Бързо прередиха сцената така, че да изглежда като за дебати, с подиум по средата и с по една дълга разтегателна маса от двете страни. И понеже не ставаше дума за истински дебати, на придърпаните наоколо столове се настаниха мними зрители — десетина приятели, привикани от Тео и от Харди. За по-добро качество на видеозаписа господин Маунт постави камера на статив. Когато всички заеха местата си, той оповести, без да записва:
— И сега, Теодор Буун.
Тео се изправи зад масата си. От дясната му страна бяха Харди, Чейс и Уди, и четиримата с вратовръзки на клипс и яркожълти хирургически маски. Тео застана на катедрата и кимна на противниковия отбор, който се състоеше от Джъстин, Брайън, Дарън и Едуард, четирима доброволци от часа на класния на господин Маунт. И те бяха с вратовръзки на клипс и жълти хирургически маски. Зрителите, сред които Ейприл и няколко момчета от класа на Харди, се бяха скупчили близо до подиума. Лицата им също бяха скрити зад жълти маски.
Бащата на Харди беше купил маските онлайн. Девет долара за кутия с петдесет броя във всевъзможни цветове.
Тео рязко дръпна своята маска и погледна към камерата. Намръщи се и заяви:
— Казвам се Тео Буун, а днес проблемът, който ще разискваме, е обходният път през Ред Крийк. — Той се прокашля два пъти, после покри носа и устата си с маската. До подиума имаше голяма карта на окръга, на която обходният път беше отбелязан в кървавочервено като смъртоносен разрез насред местността. Тео го посочи и каза: — Този обходен път ще изведе шосе седемдесет и пет от град Стратънбърг в по-провинциална местност, където ще разруши петдесет къщи, няколко ферми, една екопътека и една стара църква и ще доведе около двайсет и пет хиляди автомобили и камиони дневно пред входа на началното училище «Джаксън».
Като по даден знак зрителите започнаха да подвикват и да подсвиркват. Тео продължи:
— Освен това ще отнеме нашата част от футболния комплекс и ще прекоси река Ред Крийк на две места.
Още възгласи и подсвирквания.
— Обходният път ще струва двеста милиона долара и за него настойчиво лобират бизнесмени, политици и транспортни компании на север и на юг от Стратънбърг.
Нова порция възгласи и подсвирквания.
— Сред най-засегнатите от обходния път ще е началното училище «Джаксън», където учат около четиристотин деца от предучилищна възраст до пети клас. Не е направено надеждно проучване на шума и замърсяването в близост до училището, но основателно може да се твърди, че те ще са големи.
Като по даден знак всички се разкашляха, дори членовете на противниковия отбор в дебата. Тео драматично заяви:
— С две думи, този обходен път е лош проект, загуба на пари, опасна идея и не бива да бъде построен. — Той решително се оттегли от подиума, сякаш беше готов за юмручен бой.
Зрителите престанаха да кашлят и започнаха да аплодират.
От страна на противниковия отбор към подиума се устреми Джъстин, който заяви зад яркожълтата си маска:
— Нищо подобно, обходният път е необходим, за да може някои хора да натрупат още печалби. Превозвачите, предприемачите, свързани с недвижими имоти, строителните фирми — всички те, а и други ще спечелят огромни суми. Много е изгодно за тях, но е изгодно и за нас.
Зрителите нададоха недоволни възгласи и задюдюкаха.
— Колкото повече печелят те, толкова повече данъци ще плащат — е, поне някои от тях, — а колкото повече данъци внасят, с толкова повече средства ще разполагат нашите управляващи. Не разбирате ли?