Следващата сцена отново беше от дебата — Джъстин обясняваше, че обходният път е необходим, за да бъдат получени по-големи печалби. Зрителите подсвиркваха и се провикваха и дори го замериха с топки от смачкана хартия. Докато той говореше, на екрана се появи кадър на четирилентов път, претъпкан с тирове и автомобили броня до броня.
Мнимият футболен мач беше кулминацията на видеофилма. Чейс режеше и монтираше и на екрана се редуваха кадри с играчите, които се мъчат да ритат топката, докато кашлят и се давят, с родителите, които гледат и надават възгласи иззад жълтите си маски и написаните на ръка протестни лозунги, и с треньорите, които се опитват да се провикват зад противогазите си. Накрая, когато всички играчи изпопадаха, имаше кадър в близък план на Джъдж, седнал на скамейките със счупено краче и вързана около муцуната му жълта хирургическа маска.
На черен екран се появяваше надписът: ЗАЩИТЕТЕ ДЕЦАТА. СПРЕТЕ ОБХОДНИЯ ПЪТ.
След като изгледаха видеоматериала за втори път, момчетата просто не можеха да сдържат смеха си. Може и да беше самохвалство, но според тях филмът беше направо блестящ. Поиграха си с него още мъничко, помонтираха още малко и в единайсет вечерта госпожа Уипъл влезе в стаята и оповести, че е време да си лягат.
Чейс попита майка си дали иска да види шедьовъра им. Разбира се, че искаше. Госпожа Уипъл отдавна не се учудваше на нищо, което излизаше от лаптопа на сина й и което в по-голямата част оставаше скрито за родителите му. Предложеше ли й да надникне обаче, тя никога не отказваше.
Момчетата притаиха дъх за две минути в очакване на реакцията на първия си зрител. Госпожа Уипъл се усмихваше, мръщеше се и дори се засмя, когато футболистите започнаха да се катурват на игрището.
— Много добре — каза тя след края на филма. — Отлично. Какво смятате да го правите?
— Още обсъждаме — отговори Тео.
— Не се и съмнявам. А сега заспивайте.
След като тя излезе от стаята, Чейс изпрати видеото на господин Маунт и на Себастиан Райън от ЕСС.
25.
В пет следобед в неделя Чейс публикува филма «Обходен път за никъде» на страницата на групата им във Фейсбук (със същото име) и в Ю Туб. Повече от двеста човека харесваха страницата и мнозинството от тях започнаха да постват линк към видеото. Себастиан Райън изпрати линк на всяка друга екологична организация, която протестираше срещу строителството на обходния път, и те на свой ред бомбардираха с имейли членовете си.
Последното нещо, което Тео направи, преди да угаси лампата в неделя вечерта, беше да погледне в Ю Туб. Хиляда осемстотин осемдесет и трима човека бяха гледали видеото, включително родителите на Тео. Те привидно одобряваха, но и се тревожеха, че синът им играе публична роля в тази нечиста политическа битка.
Когато Тео се събуди в понеделник сутринта, над три хиляди човека бяха гледали видеото. А когато пристигна на училище, това беше единствената тема за разговор сред съучениците му. На обед общият брой зрители беше четири хиляди. Когато Тео изтича нагоре по стълбите за обичайната си среща с Айк късно в понеделник следобед, зрителите бяха почти пет хиляди.
Тео беше изпратил на Айк имейл предната вечер и чичо му беше посветил почти целия си ден да разпраща линка на всичките си познати. Освен това беше прочел и много от коментарите.
— Буквално всички са положителни — каза той. — Изглежда, си напипал болното място, Тео.
Тео също беше чел много от коментарите и беше във възторг от тях. Повечето зрители явно бяха против строителството на обходния път и се радваха, че филмчето го критикува. Повечето признаваха, че са се смели на глас, когато и двата футболни отбора изпопадали в безсъзнание заради отровните газове. Не беше чудно, че имаше и критики. Някой беше нарекъл видеото «двуминутно евтино материалче, заснето от хлапета, които не гласуват, не шофират, не плащат данъци и явно не четат вестници». Като цяло обаче видеото се радваше на добър прием.
Айк разпита как са го заснели и Тео подробно му разказа. Изтъкна заслугата си за идеята с димките и отдаде дължимото на Харди за жълтите хирургически маски. На Айк много му допадна хрумването да включат и Джъдж, но отбеляза, че кучето изглежда доста нещастно с маската.
Посмяха се почти половин час, преди Тео да си тръгне. Нито един от двамата не спомена тайните сведения, които Тео беше открил в папката на Джо Форд. Тео определено не беше забравил, но просто не знаеше как да постъпи с тях.