Събирането беше истинско празненство. Семейство Куин бяха дълбоко признателни, че скъпата им земя е спасена, и изразяваха благодарността си пред всички присъстващи. Когато стана време да се хранят, гостите се събраха край масата и бащата на Харди, преподобният Чарлс Куин, поде прекрасна дълга молитва. Той благодари на всички, но най-вече на приятелите, стари и нови, притекли се на помощ във време на нужда.
Свел глава, но с отворени очи, Тео погледна надолу към Джъдж, който, разбира се, беше гладен, и отправи своя лична благодарствена молитва.